Кода
— Кой е очаквал, че инсталацията за пречистване на въздуха ще се повреди?
Въпросът на равина не бе отправен лично към никого. Той седна на ниска пейка, притиснал силно към гърдите си свитък на стар ръкопис. Съвременната техника го бе опазила, но все пак изглеждаше крехък и уязвим. Равинът бе изгубил представа за времето. Късно сутринта, може би. Не много отдавна хапнаха по нещо, което би могло да мине за закуска.
— Да, аз го очаквах!
Сякаш говореше на свитъка:
— Агнецът Божи дойде и си отиде, а вратите ни се оказаха заключени.
Ребека доближи и го загледа отгоре надолу.
— Моля те, рави. Може ли това да помогне на усилията на Джошуа?
— Не сме изоставени — рече равинът, пак на стария свитък. — Ние бяхме тези, които се скриха. След като чуждите не могат да ни намерят, къде би ни търсил някой свой, за да ни помогне?
После внезапно се взря в жената и очите му зад очилата я пронизаха:
— Ребека, ти ли донесе злото?
Тя знаеше какво иска да каже.
— Хората отвън винаги смятат, че около „Бин Джезърит“ има нещо нечестно.
— Значи аз, твоят рави, съм от външните?
— Не. Ти сам се отчуждаваш от себе си. Говоря от гледната точка на Сестринството, на което ме накара да помогна. Онова, дето те вършат, често е отегчително. Досадно и повтарящо се, но не и зло.
— Аз ли те накарах да им помогнеш? Да, аз! Прости ми, Ребека. Ако ни сполети нещастие, причината е в мен.
— Рави! Престани! Те са едно разширено родословие. Все още силно чувствителни към индивидуализма. Нищо ли не означава за теб това огромно семейство? Обижда ли те високият ми пост?
— Ребека, ще ти кажа какво ме обижда. С моя помощ ти се научи да вникваш в най-различни книги… — Той вдигна свитъка на ръкописа, все едно, че беше тояга.
— Рави, те нямат никакви книги. О, да, разполагат с кода, но там има само напомнящи съвети, понякога полезни, друг път направо за изхвърляне… Винаги обаче приспособяват своята кода към съвременните изисквания.
— Ребека, има книги, които не могат да бъдат приспособявани!
Тя на свой ред се вторачи в него със зле прикрито изумление. Така ли вижда Сестринството? Или сега говори страхът му?
Джошуа дойде и застана до нея с мазните си ръце и черни петна по ръцете и бузите.
— Предположението ти се оказа вярно. Работи отново. Но не знам колко дълго ще изтрае. Проблемът е, че…
— Не знаеш какъв е проблемът! — прекъсна го равинът.
— Механичен проблем, рави — каза Ребека. — Силовото поле на не-стаята поврежда механизмите.
— Не можем да си набавим нефрикционно устройство — каза Джошуа. — Би ни издало, да не говорим за цената, която ще трябва да плат им.
— Твоите машини не са единственото повредено нещо.
Джошуа погледна към Ребека, повдигайки вежди.
Какво му е? Той инстинктивно вярваше в „Бин Джезърит“. Явно това бе засегнало равина. Неговите хора търсеха водачи на друго място.
— Ребека, мислиш ли, че ревнувам?
Равинът я изненада с въпроса си. Тя поклати отрицателно глава.
— Притежаваш дарби — продължи той, — които други бързат да използват. Ти предложи как да се отстрани повредата, нали? Другите ли… казаха как?
Ребека сви рамена. Да, ето го предишния равин — неоспорван в собствената си къща.
— Трябва ли да те похваля? — попита той. — Вече имаш власт, нали? Сега ти ли ще ни управляваш?
— Рави, никой, а най-малко аз съм го допускала — засегна се, но нямаше намерение да го показва.
— Прости ми, дъще. Това ти май наричаш „лек удар“.
— Не се нуждая от похвалите ти, рави. И ти прощавам, разбира се.
— Твоите „Други“ имат ли да кажат нещо по въпроса?
— „Бин Джезърит“ твърди, че страхът от похвали води началото си от древната забрана за поощряване на децата. Това отслабвало гнева на боговете.
![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
