Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Достатъчно добре ли въоръжих старшата света майка? Осъзнава ли тя дълбоко в себе си колко опасно може да стане?

Одрейди не допусна подобни мисли в съзнанието си. Имаше доста неща за вършене по време на пътуването. Нито едно от тях обаче не бе по-важно от съсредоточаването на всички енергийни сили. Досега почитаемите мами бяха обект на анализ почти извън реалността, но същинският сблъсък щеше да протече така, както бе възникнал — подобно на изпълнение на джазова музика. На нея й харесваше самата идея за джаза, макар че по същество музиката я отегчаваше с античния си привкус и неистовите хрумвания. Ала джазът говореше за живот. При него нямаше дори две еднакви изпълнения. Джазмените реагираха на онова, което получаваха от другите.

Храна за нас е този джаз.

Пътуванията във въздушното и космическото пространство рядко биваха съобразявани с метеорологичната обстановка. Проправяй пътя си през временните смущения. Разчитай на Службата за метеорологичен контрол за удобни прозорци през бурите и облачната пелена. Пустинните планети бяха изключение и този факт подлежеше на скорошно въвеждане в съответните уравнения в Дома на Ордена. Впрочем и други промени, включително погребалната практика на някогашните свободни — телата на мъртвите да се връщат в природния кръговрат под формата на вода и калиев карбонат или поташ, както го наричат в някои индустриални дейности…

Одрейди не престана да говори за всичко това, докато чакаха транспортно средство до кораба. Не след дълго широкият тукашен пояс от гореща и твърда земя, който опасваше планетата по дължината на екватора й, трябваше да се превърне в генератор на опасни ветрове. Един ден щяха да забушуват и страховитите кориолни бури# — висока пещ, зейнала в сърцето на пустинята, от която вият урагани със скорост стотици километри в час. Дори космическите лихтери се съобразяваха с такава стихия. Въздушният транспорт щеше да остане завинаги подвластен на прищевките на метеорологичните условия на повърхността. А крехката човешка плът оцеляваше само ако успее да се притаи навреме.

Както сме го правили винаги.

Салонът на космодрума бе стар. Камък отвън и отвътре — първият основен строителен материал по тукашните места. Столове-люлки в спартански вариант и ниски маси от лят пластичен материал бяха вещите от по-нови времена. Икономическите съображения важаха дори за старшата света майка.

Помощният кораб пристигна с въртоп от прах, но без глупавите суспенсорни възглавници. Предстоеше бързо излитане с неприятно големи стойности на тягата, равнозначни на силата на тукашното притегляне.

Одрейди почти нямаше усещане за тялото си, когато най-после изрече последните пожелания и предаде управлението на Дома на Ордена на триумвират, съставен от Шийена, Мурбела и Белонда.

— Не се месете в работата на Тег — напомни им. — Не искам да се случи нещо гадно и с Дънкан. Чу ли ме, Бел?