![Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/no-cover.jpg)
Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]
- Автор: Херберт Фрэнк
- Серия: Дюна (bg) #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Александър Бояджиев
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?
Когато видя очакващите я плътни редици на Сестринството, Одрейди изпита странно чувство на безсмислие. Сети се, че някой от древните го бе концентрирал в следната фраза: „И последният глупак знае, че един кон може да бяга по-бързо от друг.“ По време на предишни и по-малобройни събирания в тукашното своеобразно копие на спортен стадион тя неведнъж се чувстваше изкушавана да цитира тази мъдрост, ала все пак знаеше, че ритуалът има и някои преимущества. Всеки дошъл можеше да бъде видян от всички, които бяха призовани.
Тук сме заедно. Нашето семейство.
Старшата света майка и придружителите й се придвижваха като странен енергиен възел през тълпата към подиума — отличима позиция на мястото на действие с формата на арена.
Одрейди никога не бе изпитвала принудителното стълпяване, което съпътстваше всички събирания. Никога не бе чувствала притиснати в ребрата й чужди лакти или чувала шума от провлачващ се крак на своя съсед по място. Както и никога не се бе оставяла да бъде водена от другите в глистоподобен поток, съставен от тела, притиснати в плътна и очевидно не особено желана близост.
Тъй е пристигал Цезар. Надолу палците за цялата противна история!
— Да започва — обърна се тя към Белонда.
Знаеше, че по-късно ще се пита защо не е натоварила друг да води ритуалното появяване и да изрече церемониалните слова. Бел не можеше да не желае тази, както и другата най-важна за всички роля, поради което не биваше в никакъв случай да й я поверяват. Може би имаше някоя сестра от по-долния ешелон, която ще е малко притеснена от ненужното възвеличаване, но ще изпълни казаното единствено заради чувството си за лоялност и потребността да се подчини на нареденото от старшата света майка.
О, богове! Ако сега някой от вас се навърта насам, защо ни позволявате да бъдем подобни овце?
Ей ги там, а Белонда вече ги подготвя за нея. Батальоните на „Бин Джезърит“. Е, не бяха истински батальони, разбира се, но Одрейди често си представяше сестрите с определени звания, подредени като в каталог в зависимост от поверената им дейност. Онази е взводен командир. А онази там е главнокомандващ. Тази пък е младши сержант, а ето я и свръзката.
Сестрите със сигурност щяха да се възмутят, ако знаеха за нейната приумица. Ето защо тя я държеше добре прикрита зад „обичайното назначение на даден пост“. Можеш да определиш мнозина като лейтенанти26, без да ги наричаш така. Тараза бе постъпвала по същия начин.
Сега Бел се залови да им обяснява, че Сестринството навярно ще трябва да постигне ново съгласие с пленения тлейлаксианец. Бе принудена да изрече горчиви за нея слова:
— Както Тлейлакс, така и „Бин Джезърит“ преминаха през топилната пота, от която излязохме променени. В известен смисъл ние взаимно се променихме един друг…
Да, като два камъка сме, които се трият от толкова отдавна, че всеки от нас е възприел част от формата, дето се очаква да има другата страна. Но в своята сърцевина камъните все пак запазват същността си!
Залата оставаше неспокойна и неподдаваща се на автоматичен контрол. Присъстващите добре разпознаха уводната част, независимо от скритото послание в намеците на тлейлаксианеца. Предварителни и относителни по значимост думи. Одрейди застана до Белонда, давайки й знак, че е дошло време да й отстъпи мястото си.
— Ето и старшата майка.
Колко трудно изкореними са схемите. Нима Бел смята, че не ме познават?
Одрейди заговори със завладяващ тон (съвсем лека отсянка на Гласа):
— Произтекоха събития, налагащи да се срещна на Свързващия възел с водачите на почитаемите мами, от която среща може и да не се върна жива.
По всяка вероятност няма да оцелея. Въпросният ход е отчасти за отклоняване на вниманието им. Готвим се да ги накажем.
Почака да стихне приглушеното мърморене, в което се долавяха едновременно звуци на съгласие и отрицание. Доста интересно. Съгласните се намираха по-близо до сцената, но и доста по-далече — сред новите помощници. Имаше ли несъгласие сред по-напредналите? Определено да. Те знаеха предупреждението.
26
На английски званието „лейтенант“ се отнася и за „помощник“. — Б. пр.