Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Но фактът, че бе наясно с хакерските ѝ способности, беше доста обезпокояващ. Лисбет Саландер знаеше, че правният термин, описващ хакерската дейност, с която тя се занимаваше и професионално, и през свободното си време, бе „незаконно компютърно проникване“, което се наказваше с до две години затвор. Тази тема беше чувствителна – не искаше да я вкарат зад решетките. Една евентуална присъда означаваше още, че най-вероятно щяха да конфискуват компютрите ѝ и да я лишат от възможността да упражнява единствената дейност, в която наистина бе добра. Никога не ѝ беше минавало през ума да разкаже на Драган Армански или на когото и да било другиго как изнамираше информацията, за която ѝ плащаха.
С изключение на Plague и неколцина други лица от интернет, които подобно на нея се занимаваха с хакерство на професионално ниво – повечето от тях я познаваха единствено като Wasp и не знаеха нито коя е, нито къде живее, – само Кале Блумквист знаеше тайната ѝ. Беше я хванал заради грешка, която дори дванайсетгодишните начинаещи в бранша не биха допуснали. Това означаваше, че мозъкът ѝ играеше номера и тя заслужаваше наказание. Вместо обаче да побеснее и да вдигне шум до Бога, Блумквист я бе назначил на работа.
Достатъчно основание, за да му бъде ядосана.
Докато похапваха сандвичи точно преди тя да отиде да си легне, той внезапно я бе попитал дали е добър хакер. За свое удивление тя му бе отговорила съвсем спонтанно.
– Може би съм най-добрата в Швеция. Има още двама-трима, които са почти на същото ниво като мен.
Тя не се съмняваше в думите си. Plague бе по-добър от нея навремето, но тя отдавна го бе изпреварила.
Само че думите ѝ прозвучаха странно, като ги изрече. Никога досега не бе имало външен човек, с когото да може да говори на подобни теми, и изведнъж ѝ стана приятно, че той, изглежда, се възхищаваше на уменията ѝ. След това обаче бе развалил всичко, като я попита как се е научила.
Тя не знаеше какво да отговори. „Винаги съм го можела.“ Вместо това си бе легнала, без да му каже лека нощ.
Сякаш, за да я ядоса още повече, Микаел изобщо не реагира, когато тя стана от масата просто така. Лежеше и го слушаше как ходи из кухнята, разтребва масата и мие чиниите. Той винаги оставаше до по-късно от нея, но сега явно също възнамеряваше да си ляга. Чу го, че влезе в банята; после отиде в спалнята си и затвори вратата. След миг долови скърцането на леглото, когато той се пъхна в него, на половин метър от нея, но от другата страна на стената.
През седмицата, в която живееха заедно, той не бе флиртувал с нея. Бяха работили заедно, бе се интересувал от мнението ѝ, бе изтъквал грешките ѝ, когато не беше на прав път, и бе признавал правото ѝ, когато го поставяше на мястото му. Просто се отнасяше човешки с нея.
Изведнъж осъзна, че компанията на Микаел Блумквист ѝ допадаше и че дори му вярваше. Не бе вярвала на никого другиго освен може би на Холгер Палмгрен. Макар и по съвсем други причини. Палмгрен бе предсказуем добряк.
Тя стана внезапно, отиде до прозореца и се загледа тръпнеща в мрака. За нея нямаше нищо по-трудно от това да се покаже за първи път гола на някого. Тя бе убедена, че кльощавото ѝ тяло беше отблъскващо. Имаше жалко подобие на бюст. Да не говорим за бедрата. Не смяташе, че има какво да предложи. Но като се изключи това, бе една съвсем обикновена жена, със същото желание и нагон, като всички останали. Тя размишлява близо двайсет минути, преди да вземе решение.
МИКАЕЛ СИ БЕ ЛЕГНАЛ с един роман на Сара Перетски, когато чу, че някой натиска дръжката на вратата. Вдигна очи и видя Лисбет Саландер. Тя бе увила чаршафа около тялото си. Спря се мълчаливо на прага. Изглежда, обмисляше нещо.
– Да не би нещо да не е наред? – попита Микаел.
Тя поклати глава.
– Какво има тогава?
Лисбет отиде до него, взе книгата му и я остави на нощното шкафче. След това се наведе и го целуна по устата. Не можеше да разкрие по-ясно намеренията си. Бързо се пъхна в леглото му, седна и се вгледа изпитателно в него. Сложи ръка върху чаршафа над корема му. Тъй като той не я отблъсна, тя се наведе и захапа едното му зърно.
Микаел Блумквист бе тотално стъписан. След няколко секунди я хвана за раменете и я отблъсна леко назад, за да може да вижда лицето ѝ. Той изглеждаше така, сякаш нищо не се беше случило.
– Лисбет… Не съм сигурен, че това е добра идея. Ние работим заедно.
– Искам да правя секс с теб. Това няма да попречи на работата ни. Но ако ме изриташ сега от леглото си, това определено ще е проблем.
– Но ние почти не се познаваме.
Тя изведнъж се разсмя, само за миг, сякаш се изкашля.