Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1
- Автор: Ларссон Стиг
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Милениум. Мъжете, които мразеха жените. Книга 1». Краткое содержание книги:
Богатият индустриалец Хенрик Вангер предлага на Микаел Блумквист едногодишен договор срещу огромен хонорар, ако успее да разгадае мистерията с изчезването на любимата му племенница Хариет. Микаел Блумквист е разследващ журналист, разкрил ред скандални случаи и несправедливо осъден за клевета заради написана от него изобличителна статия срещу могъщ шведски финансов магнат. Заедно със суперхакера Лисбет Саландер — млада, кльощава, татуирана и регистрирана като психопатка, сега работеща в детективска агенция, попадат в кръговрат от динамични събития и драматични изпитания, в свят на семейна омраза и финансови скандали, в който бродят убийци-психопати.
Трилогията с 12 милиона читатели разказва за един действителен свят на аморални финансови сфери, на екстремистки заговори и на изкривено правосъдие.
Микаел се почувства малко неловко.
– Сега трябва да те попитам в каква връзка проведохте този разговор.
– Интересувах се от един човек, когото отецът е срещнал преди много години и за когото пиша.
– Някой, отдал се на религиозни търсения?
– Общо взето, да.
– Ясно. Мисля, че разбирам. Пастор Фалк е споменал и още две неща – че Йосиф отрича въпросните догми и че те не са част от канона. Възможно ли е да си чул погрешно и той да е казал Йосефус, а не Йосиф? Всъщност това е едно и също име.
– Не е невъзможно – отвърна Микаел. – Записах разговора на касета. Искаш ли да го чуеш?
– Не, не мисля, че е необходимо. Тези две изречения разкриват еднозначно мисълта му. Йозефус е еврейски летописец и сентенцията, че те не са част от канона, ще рече, че те не са част от еврейския канон.
– Какво означава това?
Тя се разсмя.
– Пастор Фалк твърди, че въпросното лице се интересува от езотерични извори, по-точно – от Апокрифите. Думата apocryphos означава „скрит“. Следователно Апокрифите са тайни книги, чието съдържание се смята от мнозина за изключително спорно. Други пък смятат, че те трябва да бъдат включени в Стария завет. Това са книгите на Товит, Юдит, Естир, Варух, Сирах, Макавеите и няколко други.
– Извини ме за незнанието ми. Чувал съм за Апокрифите, но не съм ги чел. Какво е особеното в тях?
– Всъщност няма нищо особено. Просто се появяват малко по-късно от останалите книги, включени в Стария завет. Затова не присъстват в еврейската библия – не защото еврейските мъдреци и тълкуватели на Свещеното писание са се съмнявали в истинността на съдържанието им, а чисто и просто, защото са написани, след като Старият завет е бил завършен. За сметка на това обаче Апокрифите са включени в старите гръцки преводи на Библията. Римокатолическата църква например не ги смята за спорни.
– Разбирам.
– Протестантската църква обаче заема точно противоположната позиция. По време на Реформацията теолозите се връщат към старата еврейска библия. Мартин Лутер изключва Апокрифите от реформаторската библия, а Калвин постановява по-късно, че те в никакъв случай не могат да бъдат основа на вярата. Тоест съдържанието им по някакъв начин противоречи на Claritas Scripturae – Яснотата на Светото писание.
– С други думи, те са цензурирани.
– Точно така. Според Апокрифите например не е грешно да се занимаваш с магия, а лъжата понякога е позволена и така нататък. Те съдържат и други подобни постулати, които, разбира се, не допадат на придържащите се към догмите тълкуватели на Библията.
– Разбирам. Тоест, ако някой се интересува от религия, не е изключено да се запознае със съдържанието на Апокрифите, което би предизвикало неодобрението на пастор Фалк.
– Точно така. Почти невъзможно е да не се сблъскаш с Апокрифите, ако се интересуваш от Библията и католицизма. Също така е много вероятно те да бъдат прочетени и от някого, който по принцип се увлича от езотеричното.
– Да ти се намират екземпляри от Апокрифите?
Тя отново се разсмя – звънливо и приветливо.
– Разбира се. Всъщност Апокрифите бяха отпечатани през осемдесетте години по поръчка на Държавната комисия за обществени разследвания.
ДРАГАН Армански СЕ ЗАЧУДИ какво се бе случило, когато Лисбет Саландер го помоли да поговорят насаме. Той затвори вратата и ѝ направи знак с ръка да се настани на стола за посетители. Тя му обясни, че е приключила с работата за Микаел Блумквист, а Дирх Фроде щеше да изплати дължимата сума до края на месеца. После добави, че е решила да продължи да се занимава с разследването. Микаел ѝ бе предложил значително по-ниска месечна заплата.
– Аз съм едноличен търговец – рече Лисбет Саландер. – Досега съм приемала поръчки единствено от теб, както е постановено в договора ни. Искам да знам какво ще се случи, ако сама приема някаква работа, как ще се отрази това на отношенията ни?
Драган Армански махна с ръце.
– Бизнесът си е твой, можеш да приемаш поръчки и сама да определяш цената. Аз ще съм само щастлив, ако печелиш допълнително. За сметка на това обаче ще е проява на нелоялност, ако ни отмъкнеш клиенти, които си открила благодарение на нас.
– Нямам никакво намерение да го правя. Свърших работата съгласно подписания с Блумквист договор. Всичко е готово. Но аз самата искам да продължа да работя по случая. Дори бих го направила безплатно.
– Никога не прави нищо безплатно.
– Разбираш какво имам предвид. Искам да видя докъде ще ни доведе тази история. Убедих Микаел Блумквист да помоли Дирх Фроде да изготви втори договор и да ме назначи като асистент.