Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Дани се приведе над телефона.
— Хари…
— Първият е готов… Вторият…
— Затвори го веднага!
— Мъча се, Дани…
Хари стисна зъби. Вторият кран беше ръждясал и трябваше да напъне с все сила. Изведнъж кранът поддаде, Хари залитна настрани и раздра върху тръбата кокалчетата на юмрука си. Телефонът отхвръкна на три метра от него.
— Мамка му!
С кърпите върху лицата приличаха на бандити от Дивия запад. Елена извъртя количката настрани, дръпна я заднишком и едва не се блъсна в пет-шест японски туристи, които тичаха, хванати за ръка, и крещяха задавено като всички останали. През един от тесните прозорци зърна как на двора нахлуват въоръжени мъже с барети и сини ризи.
— Отче — тревожно възкликна тя.
Дани погледна натам.
— Швейцарската гвардия — каза той и отново се приведе над телефона, докато Елена тласкаше количката напред. — Хари…
— Хари…
— Какво?…
Смучейки окървавения си юмрук, Хари се наведе да вдигне телефона.
— Какво става, Хари?
— Спрях скапаната вода, разбра ли?
Когато стигнаха края на галерията, Дани вдигна ръка. Елена спря. Отпред имаше затворена врата към по-долното помещение — Galleria Lapidaria, Галерия на надписите. Вътре не се виждаше жива душа.
За пръв път бяха сами. Суматохата, паниката, тълпите се отдалечаваха в обратна посока.
— Пристъпвам към трети огън — раздаде се от телефона гласът на Хари. — Вие измъкнахте ли се?
— Още две спирки.
— Бързайте, по дяволите.
— Отвън пристигна Швейцарската гвардия.
— Зарежете последните спирки.
— Зарежем ли ги, сам ще се справяш с Фарел и Швейцарската гвардия.
— Тогава не говори, а действай.
— Хари… — Дани се озърна. През стъклото видя как гвардейците надяват противогази. До тях стояха пожарникари с кислородни апарати и брадви. — Итън е някъде тук. И Адриана Хол е с него.
— Как, по дяволите…
— Не знам.
— Боже господи, Дани, майната му на Итън. Измъквай се час по-скоро!
150
— Това е диверсия. Искат да отклонят вниманието ни.
Застанал на пътя край кулата, Томас Кайнд говореше по малката радиостанция и гледаше как над ватиканските му зей се издига дим. В далечината виеха сирените на пожарни, прииждащи от цял Рим.
— Какво ще правите? — долетя гласът на Фарел.
— Не смятам да променям плановете си. И вие не би трябвало да го правите.
Томас Кайнд рязко прекъсна връзката и се обърна към кулата.
Клекнал в скривалището си, Херкулес омотаваше последните възли на въжето и гледаше отвисоко как Томас Кайнд се връща към кулата, разговаряйки по радиото в движение. Мъжете в черно продължаваха да се крият зад храстите.
Херкулес изчака Томас Кайнд да отмине кулата. После върза патериците с парче въже, преметна ги на гръб, изкатери се на стената, постоя малко така и завъртя над главата си края на въжето, натежал от масивни възли. Издаден напред, почти увиснал във въздуха, той запрати въжето нагоре към покрива.
Краят закачи нисък парапет от ковано желязо, изплъзна се и падна надолу. Херкулес отново хвърли поглед наоколо. В далечината над ватиканските сгради се виеха облаци дим. Сиви струи пълзяха и над хълмчето отвъд дърветата.
Той се надигна, отново размаха въжето и го хвърли. Краят пак не се задържа. Херкулес изруга и опита отново.
При петия опит въжето най-сетне се заплете горе и той изпробва дали ще издържи тежестта му. Издържа. Широко усмихнат, Херкулес намести патериците на гърба си и започна да се катери покрай стената на кулата. След няколко секунди изчезна отвъд ръба на червено-белия керемиден покрив.
151
— По дяволите! — изпъхтя задавено Итън.
Изправен до горния прозорец на Галерията с гоблените, той притискаше кърпичка към устата си и оглеждаше със сълзящи очи двора, търсейки инвалидни колички сред масовото бягство. Вече бе зърнал двама инвалиди, но не и онзи, който му трябваше. В тая адска суматоха просто нямаше начин да разбере къде са се запилели отец Даниъл и монахинята.
Пушек, кашлица, сълзи, безумие — нищо не пречеше на Адриана да говори като картечница по клетъчния си телефон. Отвън имаше два екипа на телевизията — единият в „Свети Петър“, другият край входа на ватиканските музеи. Още два бяха на път, а се очакваше всеки момент да пристигне и хеликоптер „Скайкам“ от адриатическото крайбрежие, където бе снимал учение на италианския военен флот.