Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
— Да вървим! — подкани я Дани.
Тя избута количката в коридора. Изведнъж се озоваха сред тълпа изплашени туристи, подкарвани към изхода от пазачи с бели ризи.
— Вратата в дъното — каза Дани.
— Добре — отвърна Елена.
Докато тласкаше количката през глъчката и гъстеещия пушек, тя усети как адреналинът плъзва по вените й. Кой знае защо, изведнъж си спомни как Хари я погледна безмълвно, докато двамата с Херкулес напускаха апартамента в предутринния здрач. В този поглед нямаше страх или тревога, а обич. Дълбока, бездънна, просто нямаше думи да я опише, освен че съществува, че е към нея и никога няма да я напусне, каквото и да се случи.
— Оттам — каза внезапно Дани.
Напрегнатият му глас я върна към настоящето. Следвайки указанията му, тя изтласка количката през навалицата към някакъв вътрешен двор. Наоколо сирените заглушаваха крясъците на хората, изскачащи от безброй врати. Видя как Дани отваря калъфа и вади три тампона, после три кибритени кутии със защипани под капаците цигари вместо фитили.
— Натам.
Дани посочи три големи контейнера за смет по на двайсет метра един от друг.
Вече всички отворени врати и прозорци бълваха дим. Отвсякъде изскачаха крещящи, изплашени хора.
Дани пъхна кибритените кутии в тампоните.
— По-бавно — каза той, когато наближиха първия контейнер.
Елена забави крачка. Дани поднесе запалена клечка кибрит към първата цигара, изчака да види дали е пламнала, озърна се и пусна тампона в контейнера.
— Давай.
Минаха до следващия контейнер и повториха операцията. После до третия.
Зад тях първата цигара догоря до кибритените главички. Те избухнаха с тихо фучене и подпалиха сместа от ром и зехтин. След броени секунди гореше целият контейнер.
— Пак вътре — изкрещя Дани през воя на сирени и алармени звънци.
Елена завъртя количката към най-близката врата, откъдето продължаваха да се леят тълпи заедно с облаци гъст дим.
Видяха как горе по ръба на покрива тичат пет-шест vigili del fuoco — ватикански пожарникари — с каски, брадви и импрегнирани якета. Търсеха пламъци, значи още не бяха открили откъде идва пушекът. Един от тях спря, посочи с ръка надолу и извика нещо. Другите също спряха и се загледаха. Елена разбра, че и останалите контейнери са пламнали.
Вече бяха пред самата врата.
— Scusu! Scusi!20 — изкрещя Елена и се вряза в тълпата.
По някакво чудо неколцина се отдръпнаха, колкото да им сторят път. След миг бяха вътре. Елена изтласка количката към един вътрешен коридор, забърза с човешкия поток по него и видя как отец Даниъл вади клетъчния телефон от джоба на ризата си.
— Хари… къде си?
— На хълма. Номер две гори.
Хари подтичваше през гъстата борова горичка към североизточния край на градината. Мъчеше се да не мисли, че всичко върви успешно, и то само с усилията на трима души. Планиране, изненада и лична решителност, неуморно им бе повтарял Дани — това е тайната на всяка успешна партизанска акция. Засега изглеждаше, че е прав.
На петдесет метра пред себе си зърна кулите на Радио Ватикана. Отдясно, малко по-надолу по хълма, иззад живия плет започваше да се надига дим. Зад него буйно димеше първият огън.
— Няма вятър, Дани — каза той. — Всичкият пушек ще се разстила наоколо.
— Сега трябва да наближаваш клапаните — долетя от телефона гласът на Дани.
— Точно така.
Хари заобиколи един жив плет и се озова пред голяма извита тръба, която излизаше от земята. Приличаше на контролен клапан за цялото водоснабдяване. Но според Дани не беше така — просто междинен кран, остарял и излязъл от употреба. Ако между инженерите по поддръжката нямаше ветерани, вероятно никой не подозираше за съществуването му. И все пак, ако го затвореха, щеше да остави без вода всички сгради надолу, включително катедралата „Свети Петър“, музеите, Ватиканския дворец и административните сгради.
— Открих ги. Два крана един срещу друг.
Елена извъртя количката обратно и я издърпа надолу по стъпалата. Пушекът ставаше все по-гъст.
— Много ли са ръждясали? — попита Дани и се разкашля.
— Не знам — изпращя гласът на Хари от телефона.
Елена спря на площадката и отвори своя калъф. Закашля се, избърса сълзящите си очи, после извади две влажни кърпи и ги разгъна. Притисна едната върху носа и устата на Дани и я върза зад тила. След като стори същото и за себе си, подкара количката към скулптурната галерия Киарамонти. Бюстът на Цицерон, Херакъл със сина си, статуята на Тиберий, колосалната глава на Август — всичко тънеше в гъст облак дим, а изплашените туристи тичаха едновременно в двете посоки из дългата, тясна галерия. Всички търсеха изход.
20
Извинете (ит.). — Б.пр.