Ден за изповед
- Автор: Фолсъм Алън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любомир Николов
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Ден за изповед». Краткое содержание книги:
Скала се приведе над предната седалка.
— Ако влязат сега, целият график ще се скапе.
Кастелети поклати глава.
— Няма да влязат. Това е Ватикана. Ще седят и ще чакат портата да се отвори точно в единайсет. Нито един италиански железничар не би рискувал да подрани или закъснее. Току-виж, папата взел, че се ядосал.
Роскани се озърна към Кастелети, после отново загледа локомотива. Все повече се тревожеше от постъпките си. Може би прекалено силно желаеше да раздаде правосъдие и си беше внушил, че братята Адисън могат да му го поднесат на тепсия. Но колкото повече мислеше за това, толкова по-ясно разбираше, че всички са полудели. А най-много самият той, че го допусна. Братя Адисън можеха и да си мислят, че са готови за онова, което ги чака, но всъщност не бяха. Та те тръгваха срещу тайните служби на Фарел, а отгоре на всичко нейде там дебнеше Томас Кайнд.
Уви, твърде късно бе поумнял. Вече се започваше.
10:17
Дани бе напуснал количката и седеше на пода, подвил неловко шинираните си крака. Пред него беше разстлан дебел слой омачкани вестници. Той сложи отгоре последната платнена намотка, напоена със смес от ром и зехтин. Осемте тампона бяха разположени на около двайсет сантиметра един от друг, точно под главния въздухопровод на музейната вентилационна система.
— Урра! — промърмори си Дани. Урра!
Урра — готови за убиване. Страшният крясък на древните келти, който бе станал боен вик на морските пехотинци. Той излиташе от дъното на душата, носейки едновременно възторг и ужас. Дотук всичко бе само подготовка. Сега се започваше. Мислено Дани вече превключваше скоростите, самонавиваше се и в главата му оставаше единствено боецът.
— Урра — тихичко повтори той, после се озърна през рамо.
До мивката зад него Елена чакаше с очукана кофа в ръка. Вътре имаше десетина мокри парцала.
— Готова?
Тя кимна.
— Добре тогава.
Дани погледна часовника, драсна клечка кибрит и докосна с нея тампоните един по един. Те мигновено пламнаха, пуснаха облак кафяв мазен дим и подпалиха вестниците. Дани се извъртя настрани, грабна още смачкани вестници и ги хвърли отгоре. След секунди лумна истинска клада.
— Сега! — каза той.
Елена дотича веднага. Присвивайки очи от горещината и пламъците, двамата измъкнаха мокрите парцали от кофата и ги проснаха върху огъня.
Пламъците изгаснаха почти незабавно. Вместо тях се надигна гъст облак кафеникаво — бял пушек, устремен към вентилационната система. Дани кимна доволно, отдръпна се и Елена му помогна да се настани на количката. Той вдигна глава към нея.
— Продължаваме.
149
10:25
Хари спря в плътната сянка на боровете североизточно от Музея на каретите и изчака да отмине един градинарски електрокар. После излезе, като дърпаше с ругатни заялия цип на чантичката под ризата си. Най-сетне ципът поддаде и той извади найлоновата торбичка. Измъкна един от мазните тампони, после пак затвори торбичката и я прибра в чантичката.
Видя как в далечината двама пазачи с бели ризи вървят покрай катедралата „Свети Петър“ към Ufficio Generale di Vigilanza — полицейското управление на Ватикана. Едва сега осъзна, че то е само на стотина метра от гарата.
— Господи — промърмори той.
Бързо коленичи, струпа купчина сухи борови иглички, сложи тампона отдолу и го запали. Мигновено лумнаха пламъци. Той преброи до пет и затрупа огъня с още няколко шепи иглички. Пламъците веднага се превърнаха в дим. Когато отново взеха да се подават огнени езичета, Хари грабна наръч мокри листа изпод наскоро поливания жив плет.
В този момент чу първия вой на сирени откъм ватиканските музеи. Той пусна мокрите листа върху огъня, изчака да се надигне пушек, после хвърли поглед наоколо и бързо закрачи нагоре към централната алея на Горския кът.
Елена гледаше право напред и чакаше асансьора да спре. Мъчеше се да не чува сирените, да не мисли за паниката и за щетите — „нищо сериозно“, уверяваше я отец Даниъл, — които пушекът може да нанесе на безценните съкровища на изкуството. После осъзна, че асансьорът е спрял и вратата се отваря. В кабината нахлу мирис на дим, пронизителен звън и вой на пожарни сирени.