Воалът на властта
- Автор: Вудинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Воалът на властта». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— Опитват се да заемат такава позиция, за да ни поразят с цялата огнева мощ на единия си борд — измърмори Сестрата, която стоеше до капитана.
Той изруга под нос. Мозъкът му търсеше трескаво някакъв изход от създалата се ситуация, ала не намираше никакъв. След като всеки от капитаните знаеше къде се намираше противниковият кораб, все едно се сражаваха при прекрасна видимост. Нямаше нито къде да избягаш, нито къде да се скриеш. От това, което знаеше за корабите на чаросплетниците, той прецени, че има голям шанс да победи, ако приложи същата тактика като противника си. Проблемът обаче се състоеше в това, че при подобен начин на водене на бой и победителят в схватката щеше да получи огромни повреди, което означаваше, че неминуемо щяха да потънат по време на предстоящото пътуване към северния бряг на Сарамир. Артилерията бе готова и мъжете чакаха сигнала му. Единственото, което можеше да стори, бе да чака и да се надява.
Въпреки че вниманието й бе съсредоточено върху битката в чаросплетието, Кайку следеше и двата златисти кораба, които се проближаваха все по-близо един към друг. Тъмнокосата Сестра предположи, че дори и да излезеха победители в предстоящия сблъсък, нямаше да се разминат без сериозни щети и загуба на голяма част от екипажа, а това щеше да намали значително шансовете им за успех в предстоящата мисия.
Нямаше никакво време за губене. Кайку вече бе успяла да прецени възможностите на чаросплетниците. Те бяха млади, непохватни и арогантни и допускаха глупави грешки, от които тя извличаше максимална полза. Корабите вече се изравняваха и съвсем скоро щяха да застанат борд срещу борд. Тогава оръдията щяха да загърмят от упор.
Трябваше да се действа светкавично. Кайку изпрати инструкции до посестримите си и чаросплетието буквално експлодира — милиони нишки, летящи във всички посоки, които бе абсолютно невъзможно да бъдат проследени. Вещерите отстъпиха изплашено — никога преди не се бяха сблъсквали с подобна тактика и не бяха сигурни какви вреди точно щеше да им нанесе.
Този прийом обаче нямаше за цел да наранява; предназначението му беше да отвлича вниманието. Пагубна и мълниеносна като острие, тъмнокосата Сестра се стрелна напред и ги разкъса на парчета.
— Враг откъм левия борд! — извика морякът на наблюдателницата, когато тежкият кораб изникна от мъглата. Намираше се на доста голямо разстояние за абордаж, а от амбразурите стърчаха дулата на оръдията, изваяни като зейналите усти на метални демони. Той се плъзгаше неумолимо покрай плавателния съд на Сестрите и само чакаше момента, в който двата кораба щяха да се изравнят, за да открие огън по противника с цялата огнева мощ на левия си борд.
— Огън! — проехтя вик от плавателния съд на вещерите и в същия миг цялата му лява страна експлодира и корабът се килна настрани, при което снарядите на оръдията му цамбурнаха във водата, а мнозина от екипажа му се прекатуриха над планшира и ги последваха в разпенената бездна. Лишен от бронята си, той бе жестоко разпердушинен от противниковата артилерия и всичко приключи толкова бързо, че хората на кораба на Сестрите не можеха да повярват, че са се отървали абсолютно невредими. Нито една от пушките на ткиуратците не бе гръмнала и те гледаха втрещени как неприятелският плавателен съд потъва под водата, повличайки оцелелите след безжалостната атака моряци след себе си.
Кайку примигна, огледа се и срещна взора на Тсата с алените си очи.
— Ти ли направи това? — попита татуираният мъж.
— Трябваше да проявят по-голямо внимание по отношение на това къде държат амунициите си — отвърна Сестрата.
Корабът се носеше необезпокоявано напред, а мъглата постепенно се разсейваше, докато накрая зимният ден не заблестя с цялата си яснота около тях. Морето искреше под ласкавия взор на окото на Нуку, а корабите от Лаляра — дванадесет на брой — плаваха с издути от попътния вятър платна към мержелеещата се линия на хоризонта в далечината.