Лицето на смъртта
- Автор: Макфейден Коди
- Серия: Смоуки Барет #2
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Сиела Норма АД
- ISBN: 978-954-28-2507-4
- Переводчик: Коста Сивов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Лицето на смъртта». Краткое содержание книги:
— Той е искал да знаеш, Сара — казвам й.
Тя става и започва да ходи напред-назад, напред-назад, а по лицето й се стичат сълзи.
— Има още, Смоуки. Той ми каза, че ако правя каквото ми каже, ще ги пусне.
— Кого ще пусне?
— Тереза и още едно момиче на име Джесика.
Едновременно се натъжавам и разгневявам. Накарал е Сара да носи отговорност за много чужди животи, като й е дал непосилно бреме и поредица от невъзможни избори.
Сещам се за отпечатъците от крака, които намерихме в къщата на Кингсли, и за по-ранния си въпрос относно Кабрера. Вероятно е замесен, защото и той има тези белези. Може би той също има сметки за уреждане?
— Другият мъж там ли беше, Сара? В къщата на Дийн и Лоръл?
— Поне не го видях.
Може би Кабрера е бил там, но ти не си го видяла. Може би е имал една-единствена задача — да ходи бос по плочките.
— Има ли нещо друго, което искаш да ми кажеш, Сара? Нещо, което смяташ, че трябва да знам?
Тя отново ме поглежда преценяващо.
— Искаше да направя още нещо, след като убиете грешния човек. Едно последно нещо, след което щеше да я пусне.
— Какво?
— Искаше да се чукам с него.
Опулвам се насреща й. Неспособна съм да отговоря известно време. Ето я и нея. Черешката на върха на неговата болката-е-удоволствие мелба.
На това младо, но предварително остаряло лице се появява ново изражение. Изражение на решителност, примесена със студенина, която веднага разпознавам къде съм виждала.
В Кърби.
Така изглежда тя, когато не крие истинската си същност.
— Каза, че онова, което трябва да се случи, ще се случи до седмица. Щях да направя каквото иска, да се уверя, че Тереза е в безопасност, след което щях да го убия и да се самоубия.
Сара изрича всичко това с такава увереност, че въобще не се съмнявам в думите й.
— Тереза трябва да живее, Смоуки. — Тя отново сяда на леглото и допира чело в коленете си. — Съжалявам. За всичко, което направих. Вината за смъртта на Дийн, Лоръл и Майкъл е моя. Вината за твоята сграда също е моя. Аз съм лош човек. Много лош човек.
Сара започва да се клати напред-назад, напред-назад. Вратата се отваря. На прага й е Елейна.
— Подслушвах ви — казва тя, без да се извинява, и идва при Сара, която се опитва да се отдалечи от нея. Елейна я сграбчва и я прегръща с всичка сила, докато момичето се възпротивява. — Чуй ме — започва тя с настоятелен глас. — Не си лоша. Не си зла. Каквото и да се случи… каквото и да било… имаш мен. Разбираш ли? Имаш мен.
Елейна не й казва, че стореното от нея не е лошо. Просто иска да й обясни, че не е сама.
Сара не отвръща на прегръдката й, но поне спира да се съпротивлява, навежда глава и започва да се тресе цялата, докато Елейна я гали по главата.
Седнала съм на старата кухненска маса заедно с Кърби и Кали. Разговарям със заместник-директор Джоунс и Алън по мобилния си, който съм пуснала на високоговорител. Запознах ги с всичко, което научих от разговора ми със Сара.
— Имаме сериозен проблем, сър — казвам аз. — Е, всъщност са няколко, но един е изключително сериозен. Дори да измислим начин да заловим Кабрера, без да го убиваме… нямаме никакви доказателства срещу Странника. Не знаем кой е. Никога не е показвал лицето си на Сара. Предполагам, че отпечатъците от крака в къщата на Кингсли са на Кабрера, а не негови.
— Може би Кабрера знае кой е — отбелязва Алън.
— Така е — съгласявам се. — Но ако не знае, то здравата сме я загазили.
— Да разгледаме това, с което разполагаш — отвръща заместник-директорът.
— Да, сър.
— Какво излиза? Кабрера не е истинският, а е фалшив, така ли?
— Не е просто фалшив. Той е мъртвата изкупителна жертва. Напълно съм сигурна, че ще извърши самоубийство, когато се опитаме да го заловим. Вероятно в къщата си. След това ще намерим най-различни улики, които да докажат, че той е нашият извършител.
— А кукувицата ще остане на свобода — изчуруликва Кърби.
Настава телефонно мълчание, докато Джоунс осмисля чутото.
— В такъв случай какъв е планът?
Казвам му. Той ми задава редица въпроси, осмисля още малко положението и ми задава още въпроси.
— Одобрявам — казва най-накрая. — Но бъдете внимателни. И, Смоуки? Той уби трима агенти. Безопасността на агентите ми е на първо място, след това е неговата. Разбираш какво имам предвид, нали?