Кръвно отмъщение
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #6
- Год: 1996
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Кръвно отмъщение». Краткое содержание книги:
— Значи да прекратим следствието по всички дела? — попитах аз.
— В ръководството на проекта се сменя вече трето поколение — вдъхновено продължаваше Костя. — А всичко е започнало още по идея на другаря Андропов. Знаеш ли кой е основният проблем, пред който е изправено човечеството?
— Да не полудее — предположих аз.
— Разумните потребности — каза Костя. — Необходимо ни е общество с разумни потребности. Иначе планетата няма да изкара и сто години.
— Ако искаш да знаеш — казах аз, — моите потребности са крайно разумни.
— Прекрасно — каза той. — Ти минаваш теста. С две думи, присаждат ни разумни потребности, разбираш ли?
— И затова убиват вредните елементи, които живеят неразумно — загрях аз.
— Вероятно — въздъхна той. — С две думи, нали разбра, „Народна съвест“ започва да се легализира.
— Откъде знаеш всичко това? — попитах. — Да не би наистина да сте започнали преговори?
— Не — каза Костя, — но се появи свестен консултант, полковникът от КГБ Александър Александрович Рогозин. Работил е със Синюхин, познавал е Даниленко. Той е от първото поколение на „Народна съвест“, обезпечавал е именно международното й звучене. Ако му вярва човек, вече не е „Народна съвест“, а международна.
— Защо тогава са били убити и Синюхин, и Даниленко, и Собко?
— Смяна на поколенията — каза Костя.
Аз си поех дъх.
— Добре — казах, — ами аз какво да правя? Започнахме широка кампания срещу Бейби, за да стигнем чрез него до „Народния съд“, а сега? Вече сте се споразумели с тях, нали?
— С никого не съм се споразумявал — измърмори Костя. — Извиках те, за да ти обясня, че дейността на нашата комисия се контролира от същата тази „Народна съвест“. Аз от своя страна като служител на ръководен пост в Генералната прокуратура намирам в дейността им маса противозаконни действия и не мога да игнорирам това обстоятелство. Така че те призовавам да продължиш работата си при крайно сложни условия. Запомни, следят те отблизо. Знаеш ли защо?
— Защо?
— Трябва им Бейби.
Аз учудено се обърнах към него.
— Бейби? Нашият Бейби? Нима не го смятат за убит?
— А нима вие самите не доказахте, че Люсин и Лихоносов са убити именно от Бейби? Да не мислите, че не са наясно? Сега чакат резултатите от вашата хайка с по-голямо нетърпение от вас самите.
— За какво им е Бейби?
— Помисли сам, Саша — каза Костя. — Феликс Даниленко се самоубива, бившият му заместник и приятел Лихоносов е убит от ръката на Бейби. Компютърът на Даниленко е откраднат направо от лабораторията в Генералната прокуратура — това нищо ли не ти говори?
Кимнах замислено.
— Значи Бейби е бил човек на Даниленко?
— Именно.
— И у него може да се намира ключът за компютърната програма?
— Правилно — похвали ме Костя. — Ето защо им е необходим Бейби.
Въздъхнах тежко.
— Гледай ти как всичко се преплита върху Бейби — казах аз. — А той, горкият, може и да не знае колко е нужен на всички.
— Сега въпросът е кой ще се добере пръв до него — каза Костя. — И в този случай ние трябва да сме първите, Саша. Разбираш ли?
Свих рамене и казах:
— Щом трябва.
Закарах го до спирката на автобуса и се сбогувахме, като се разбрахме да не държим връзка пряко, а чрез роднините си. Костя изглеждаше много уморен, въпреки че накрая ми се усмихна и прати много поздрави на всички познати. Направих обратен завой на шосето и тръгнах към прокуратурата.
Денят започна със съвещание при Пархоменко, на което той половин час говори за състоянието на правоохранителната дейност в Красноярски край, където наскоро беше ходил в командировка за три дни. Според него обстановката там била трагична, но на предложението да им отидем на помощ се отзова само Лаврик Гехт, който току-що се беше върнал от Урал. Пархоменко му предложи да събере група и да заминава, още повече че Лаврик прекрасно познаваше ситуацията в този край, беше ходил нееднократно и имаше много смели идеи по този въпрос.
— Хайде с нас, Саша — предложи ми той. — Такива места ще ти покажа там, че ще ахнеш.