Трескав блян [bg]

Яощем улица „Галатън“ приличаше на главен път към ада, помисли си Абнър Марш, докато бързаше по нея. Цялата бе опасана от танцови зали, салони, бардаци - всички претъпкани, мръсни и шумни. По тротоарите се разхождаха пияници, курви и джебчии. Докато минаваше покрай тях, блудниците отправяха към него присмехулни покани, които преминаваха в подигравки, щом ги подминеше. Сурови мъже със студени погледи, ножове и месингови боксове го гледаха с презрение. Марш съжаляваше, че изглежда чак толкова достолепен и стар. Той прекоси улицата, за да избегне група хора, които се бяха събрали пред една танцова зала с дъбови тояги в ръце, и се озова пред „Зеленото дърво“. Беше като останалите салони за танци: вход към ада, заобиколен от други входове към същото място. Марш си проправи път и влезе. Вътре беше претъпкано, задимено и мрачно. Из синкавата мъгла се виждаха двойки. Кълчеха се вяло на силната, евтина музика. Един мъж - набит, брадясал дебелак с червена фланелена риза, се клатушкаше на дансинга с партньорка, която изглеждаше все едно е в безсъзнание. Той стискаше гърдите й през тънката басмена рокля, докато я придържаше и влачеше след себе си. Другите танцуващи не им обръщаха внимание. Жените бяха типичните за такова място танцьорки, с тесни, прозиращи рокли от американ и окъсани пантофки. Докато Марш се оглеждаше, мъжът с червената риза се спъна, изпусна партньорката си и падна върху нея. Последва вълна от смях. Той изруга и се изправи колебливо на крака, докато момичето остана легнало на пода. След това, когато смехът утихна, той се приведе над нея, сграбчи предната част на роклята и дръпна. Платът се разпра, мъжът свали роклята и я хвърли настрани с усмивка. Отдолу тя нямаше нищо, освен една червена жартиера около голото си месесто бедро, в която бе втъкната кама. Дръжката й беше розова и с формата на сърце. Партньорът й тъкмо разкопчаваше панталоните си, когато двама от пазачите на заведението се приближиха към него. Бяха масивни, червендалести мъже с месингови боксове и яки дървени бухалки.