Пенрик [bg]

Сякаш години след като го бяха метнали в дупката камъкът горе изстърга отново, видя се треперливата светлина на факла и някой спусна през отвора покрита кофа, закачена на кука. Следвайки сърдитите указания на пазача, Пен се претърколи и освободи куката, която, за разлика от него, се издигна нагоре. Капакът на кофата представляваше простичък дървен поднос, на който имаше малък самун хляб, не твърде изсъхнал, лепкаво блокче сушени подове, основно фурми, както и някакъв светъл квадрат, който, според уверенията на Дез, беше пресована сушена риба. Пен повдигна подноса. За негова изненада кофата не беше предназначена за заместител на нощно гърне, а съдържаше прясна вода и една дървена чаша. Пен пи жадно в началото, после намали темпото, като се питаше кога ли ще му донесат друго ведро.

„Предполагам, че това е дневната ти дажба — изказа мнението си Дез. — Но ти пий, пий. Водата ти е нужна, за да оздравееш.“

Той успя да изяде част от хляба и няколко парченца плод, но след първата хапка заряза решително рибата, нищо че Дез го гълчеше с тревогата на притеснена майка и настояваше, че храната била проста и питателна. Обаче вонеше. И имаше кости, макар и тънки като косми. И, и… разни други парченца.

И така, напоен, нахранен и оставен сам, Пен се почувства относително добре — през идните два-три дни друго не му трябваше. Килията беше достатъчно широка да се опъне на пода в целия си ръст, макар и твърде широка за стария планинарски трик, при който се изкачваш по цепнатина, като запъваш гърба и стъпалата си на противоположните стени.

На четвъртия ден Пен седна на пода и се зае по-подробно с раните си. Дез можеше да ускори заздравяването на пукнатия му и трепаниран череп, както и да предотврати инфекция, но всичко това изискваше горна магия, която създаваше ред, и демонът имаше нужда да изхвърли някъде хаоса. Обикновено наоколо се намираха достатъчно дребни вредители, които да послужат за тази цел, но след като унищожи паяците и другите гадинки с твърде много крака, които припкаха по стените, Дездемона остана без жертви. На петия ден нещата се оправиха рязко, когато един заблуден плъх дотича по отточния канал в центъра на килията, който служеше и за нощно гърне на Пенрик. Дез направо му скочи. Пен се притесни, че ще трябва да дели тъмницата си с вонята на разлагащ се плъх, но Дез, тласната от обстоятелствата към нетипична за нея икономичност, не само обра каймака на малката смърт, но в рамките на има-няма един час сведе трупчето до купчинка прах, а Пен използва остатъка от дневната си порция вода да го отмие в канала.

Понеже нямаше как другояче да убива времето, Пен свикна да клечи край отточния канал с надеждата за още плъхове, досущ като рибарите през зимата в родния му край, които клечаха с часове край дупката, изсечена в леда на замръзналото езеро. Мечтаеше си за манерка топлещо винце, което да му прави компания, или приятели, с които да се надлъгва, но поне си имаше Дез. Гледаше съсредоточено канала, не по-широк от дланта му, прокопан в твърдата скала. Може би още не беше чак толкова отчаян…