Код "Заплаха" [bg]

ПЕТДЕСЕТ

Су не се зарадва на заповедта да се яви при Уей. Чакаха го срещи през целия ден в Джуннанхай, но малко преди обяд му се обадиха от неговия кабинет, за да му кажат, че президентът Уей настоява той да се яви на обяд в резиденцията му.

Су настръхна при тази проява на нетърпимост от равния по пълномощия президент, но незабавно прекъсна срещата си и замина при Уей, без да се бави.

И не се нуждаеше от време за подготовка за разговора. Знаеше точно какво ще му каже президентът.

Мъжете се прегърнаха, поздравиха се с думата „другарю” и се заинтересуваха от членовете на семействата си, но тези любезности продължиха само няколко секунди, а не минути.

След малко Уей седна до Су и каза загрижено:

— Не така си представях събитията.

— Събития ли? Предполагам имате предвид събитията в Южнокитайско море и протока?

Уей кимна и продължи:

— Смятам, че вие ме манипулирахте в известна степен, като се възползвахте от първоначалната ми програма за икономическо развитие за собствените си цели.

Другарю генерален секретар, в армията казваме „Врагът има право на глас”. През последните две седмици сте свидетел на агресия от страна на Индия въпреки ясните ни предупреждения, агресия от страна на Съединените щати, докато извършвахме внимателно пресметнати маневри в Тайванския проток, за да покажем готовността си да действаме срещу всяка проява на сила от страна на Тайван — тези ситуации са породени от противниците ни. Разбира се, ако всички мои… извинете ме, всички наши сили останат в базите или пристанищата, със сигурност това нямаше да се случи, но за да постигнем териториалните си цели, което ще ни помогне да изпълним и икономическите си цели, е необходимо да навлезем в оспорваната зона.