Бойни действия [bg]

С изключение на полковник Седен, за когото се грижеше редник Девон, останалите от освободените членове на РОЦ седяха по камъните или се бяха облегнали на дървета край главния път. Те гледаха към долината и не забелязаха пристигането на Роджърс. Генералът искаше нещата засега да останат така.

— Редник — каза Огъст, — искам да прегледаш генерал Роджърс колкото може по-бързо.

— Да, сър.

Роджърс хвърли поглед към полковник Седен. Редник Девон беше свалила съдраната му риза и промиваше със спирт огнестрелната му рана.

— Първо се погрижете за него — отвърна генералът.

— Генерале — възрази Огъст, — раните ви трябва да се превържат.

— След полковника — категорично отсече той. — Това е заповед.

Огъст сведе очи. После погледна към Мюзикант.

— Изпълнявай, редник.

— Да, сър — отвърна санитарят.

Роджърс се обърна и застана пред кюрдите. Погледна надолу към мъжа, който седеше най-вляво. Терористът беше в безсъзнание. По гърдите и ръцете му имаше тъмни изгаряния и дишаше с пресекливи хрипове.

— Този човек насочи пистолет към главата на полковник Седен, когато двамата с него попаднахме на засадата. Казва се Ибрахим. Той държеше пистолета, докато спътникът му Хасан гореше полковника с цигара.

— За съжаление — отвърна Мюзикант, — мисля, че Ибрахим няма да може да бъде изправен пред съда за деянията си. Има изгаряния трета степен по гърдите и гърба и вероятно е получил тежки увреждания на дихателната система. Загубил е и много кръв.

Обикновено Роджърс съчувстваше на ранените бойци, независимо от убежденията им. Но този човек бе терорист, а не войник. Всичко, което беше извършил, от взривяването на неукрепен язовир до засадата на РОЦ, като цяло или отчасти бе насочено срещу невъоръжени цивилни. Генералът не изпитваше към него нищо.

Огъст се взираше в очите му.

— Хайде, генерале. Седнете.

— След малко. — Приближи се до следващия мъж. По ръцете, краката и гърдите му имаше червени изгаряния. Той беше в съзнание и с яростен поглед се взираше в небето.

Генералът небрежно посочи към него с пистолета.

— Ами този?

— Той е в най-добро състояние от цялата група — отвърна Мюзикант. — Трябва да е водачът им. Хората го пазят. Получил е изгаряния втора степен и слаб шок. Ще оживее.

Роджърс погледа мъжа за миг, после приклекна до него.

— Това е човекът, който ме изтезаваше — каза.

— Ще го вземем в Щатите заедно с нас — отвърна Огъст. — Ще го изправим пред съда. Няма да му се размине.

Генералът не преставаше да гледа към Сиринер. Кюрдът бе замаян, но в очите му не се четеше разкаяние.