Сърцето на Луцифер
- Автор: Чайлд Линкольн, Престон Дуглас
- Серия: diogenes trilogy #2
- Год: 2005
- Язык: болгарский
- Переводчик: Доротея Райкова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сърцето на Луцифер». Краткое содержание книги:
Странна и необяснима гибел застига проф. Хамилтън пред очите на ужасените му студенти.
Хорас Соутъл е на делови обяд в скъп нюйоркски ресторант, когато буквално от небето — изхвърлен от 24-тия етаж — върху масата му се стоварва обесеният труп на художника Чарлз Дюшам.
Майкъл Декър — висш служител на ФБР — е открит в дома си, прикован за стола със старинен щик…
Серията мистериозни показни убийства продължава, а полицията разполага само с онези улики, които тайнственият убиец нарочно е оставил, за да направи загадката още по-заплетена: влакно от плат, произведен в Тибет; въже за бесене с 13 възела, създадени по сложен математически модел; старинно оръжие, необяснимо как изчезнало въпреки усилената охрана…
Лейтенант Винсънт Д’Агоста единствен притежава ключ към зловещата мистерия — писмо от специалния агент на ФБР Пендъргаст, дошло сякаш от отвъдното. Писмо, което разкрива потресаващи тайни и на което никой не вярва… Д’Агоста е принуден да разчита само на себе си в едно разследване, което го изправя пред избора между приятелския и професионалния дълг, превръща го от преследвач в мишена.
А танцът на Смъртта продължава, кухите й очи се втренчват в нови и нови жертви… и в един диамант, червен като кръв и студен като сърцето на Луцифер.
— И въпреки това — заяви Бек, — искам да повторя за протокола, че продължавам да съм против изнасянето на камъка извън трезора.
— Непременно ще го отбележим. Фостър? Изготви документа, а д-р Колъпи ще го подпише.
Секретарят извади бял лист хартия от костюма си и написа нещо. Колъпи, Грейнджър и Макгигън се подписаха, след което Лорд го завери нотариално със собствения си подпис.
— Да тръгваме — рече изпълнителният директор.
— Ще извикам охранителен ескорт — произнесе мрачно Бек. Междувременно Смитбак забеляза, че шефът на охраната извади пистолет, провери го, освободи предпазителя му и го прибра обратно.
Каплан взе камъка с четиризъбата щипка.
— Аз ще го направя, господин Каплан — каза Бек тихо, като пое дръжката на щипката и внимателно постави диаманта в кадифената му кутийка После затвори капака и го заключи, пъхна ключа в джоба си и взе кутията под мишница.
Изчакаха Каплан да събере инструментите си, след което затвориха вътрешната врата и зачакаха външната да се отвори. Продължиха назад през серията масивни врати, където ги посрещнаха кордони от гардове. Пазачите ги придружиха до асансьора и след пет минути всички пристъпиха в малка, но изключително елегантна заседателна зала, издържана в екзотична дървесина. През няколко широки прозореца се лееше светлина.
Бек постави още двама пазачи пред вратите, след което заключи.
— Моля всички да отстъпят назад — каза той. — Господин Каплан, това ще свърши ли работа?
— Великолепна — рече Каплан със сияйна усмивка. Настроението му изглежда започна да се подобрява.
— Къде бихте искали да седнете?
Експертът посочи един стол в ъгъла.
— Тук ще е идеално.
— Разположете се удобно.
Гемологът отново се зае с подреждането на инструментите си върху кадифето. После вдигна глава.
— Камъкът, ако обичате?
Бек постави кутията пред него, отключи я и вдигна капака. Скъпоценната вещ лежеше на кадифената си подложка.
Каплан посегна и го извади със специалната си щипка, след което поиска двойните лещи на Гробет. Взря се през тях в диаманта, първо погледна през едната леща, после през другата, а накрая и през двете едновременно. Докато го държеше, през камъка премина лъч светлина и по стените на залата внезапно затрептяха точици с ярък канеленочервен цвят.
Изминаха няколко минути в пълна тишина. Смитбак усети, че е затаил дъх. Най-сетне Каплан бавно върна диаманта върху кадифето, свали гробетовите лещи от очите си и дари изтръпналата си публика с лъчезарна усмивка.
— О, да! — рече той. — Каква прелест! Разликата под естествена светлина е невероятна. Това е то, господа! Без ни най-малко съмнение това е „Сърцето на Луцифер“.
Последва облекчена въздишка, сякаш всички в стаята бяха задържали дъха си наред със Смитбак. Каплан махна с ръка.
— Господин Бек? Можете да го приберете. С щипката, ако обичате.
— Слава богу! — възкликна изпълнителният директор като се обърна към Колъпи и сграбчи ръката му.
— Наистина трябва да благодарим на Господ — отвърна Колъпи, разтърсвайки подадената ръка, докато бършеше челото си с кърпичка. — Прекарах ужасни мигове.
Междувременно Бек с неразгадаемо и все още мрачно лице се пресегна с щипката към диаманта. В същия момент Каплан се надигна от стола и се блъсна в него.
— Моля за извинение…!
Всичко се случи толкова бързо, че Смитбак със закъснение проумя какво е видял. В един момент Каплан държеше камъка в едната си ръка и пистолета на Бек в другата, насочен към притежателя му. Той стреля почти в лицето на Бек, извъртайки дулото така че куршумите да го отминат на косъм и да се забият в стената. Произведе три бързи изстрела, а мощният звук потопи залата в ужас и объркване. Всички се хвърлиха на пода, включително и самият Бек.
А в следващия момент Каплан изчезна. През вратата, която се смяташе за заключена.
Бек се изправи мълниеносно.
— Хванете го! Спрете го!
Докато се надигаше от пода с все още звънящи уши, Смитбак видя през двойната врата как проснатите гардове се вдигат на крака и хукват по коридора с извадени оръжия.
— Той взе камъка! — крещеше Колъпи. — Той взе „Сърцето на Луцифер“! За бога, хванете го! Направете нещо!
Бек бе извадил радиостанцията си.
— Охрана? Обажда се Самюъл Бек. Заключете цялата сграда! Заключете я! И не искам никой — нищо — да я напуска: никакъв боклук, поща, хора, изобщо нищо! Чувате ли ме? Спрете асансьорите, блокирайте стълбищата. Вдигнете тревога! Нека целият персонал на охраната да търси личност на име Джордж Каплан. Вземете снимката му от видеокамерата на входа. Никой да не… Не, по дяволите забраната за стрелба в сградата! Това е директорска заповед. Освен това искам рентгенов апарат, който да може да засече погълнат или скрит скъпоценен камък, както и пълен технически екип, който да го управлява. А на изхода към Шесто авеню удвоете хората!