Парламентьорът

Не само външният му вид тревожеше Одел. Президентът бе изгубил способността да се съсредоточава, предишната му решителност бе отслабена. Одел се опита да привлече вниманието му към дневника с деловата програма за седмицата.

— А, да — каза Кормак, като направи неуспешен опит да се съживи. — Нека да погледнем.

Той започна да разглежда страницата за понеделник.

— Джон, днес е вторник — тихо каза Одел.

Когато Кормак запрелиства дневника, Одел видя плътните червени линии, с които президентът бе отменил ангажиментите си. В града пребиваваше държавен глава на страна, член на НАТО и президентът трябваше да го посрещне на поляната пред Белия дом. Нямаше да провежда никакви официални разговори — европеецът бе проявил разбиране — а щеше да направи само едно приветствие и толкова.

Проблемът всъщност не се състоеше в това дали европейският лидер ще влезе в положението на президента или не, а в това дали медиите в Америка щяха да го направят, ако той не се появеше на срещата. Одел се опасяваше, че те могат да разберат истинското състояние на нещата.

— Замести ме, Майкъл — помоли Кормак.

Вицепрезидентът кимна.

— Разбира се — отвърна потиснато той. Това бе десетата отложена среща само за тази седмица. Писмената работа можеше да се поеме от служителите в Белия дом, които се справяха добре — Кормак умело бе подбрал екипа си. Но американският народ облича с голяма власт човека, който е едновременно президент, държавен глава, ръководител на изпълнителната власт, главнокомандващ Въоръжените сили, той е човекът, чийто пръст е на ядреното копче. Но срещу известни задължения от негова страна. Едно от тях е, че народът има право да вижда своя президент, при това колкото се може по-често.

Един час по-късно в залата за кризисни ситуации министърът на правосъдието изрази гласно терзанията на Одел.

— Той не може да седи затворен там цяла вечност — каза Уолтърс.

Одел вече им бе разказал за състоянието, в което беше намерил президента преди час. Присъстваха само основните членове: Одел, Станърд, Уолтърс, Доналдсън, Рийд и Джонсън, плюс доктор Армитидж, когото бяха поканили да присъства като съветник.

— Станал е кожа и кости, въобще не е това, което бе само преди пет седмици. По дяволите! — възкликна Одел.

Слушателите му бяха мрачни и потиснати.

Доктор Армитидж обясни, че президентът Кормак страда от тежка травма вследствие на шока, от която, изглежда, бе безсилен да излезе.

— Какво, по дяволите, означава това, като махнете научните си термини? — изръмжа Одел.

— Това означава — отвърна Армитидж търпеливо, — че президентът е изпаднал в такава дълбока скръб по сина си, че е загубил желание да живее.

Веднага след отвличането на Саймън, докладва психиатърът, президентът получил подобна травма, но не толкова силна. Тогава проблемът бил в напрежението и силното безпокойство, причинени от неведението й тревогата — той не знаеше какво става със сина му, дали е жив или мъртъв, дали е добре или е малтретиран, или кога ще бъде освободен.

С течение на дните напрежението се поуталожило. Той бе научил по заобиколен начин от Куин, че синът му поне е жив. С наближаването на деня на размяната и освобождаването дори малко се посъвзел.