Парламентьорът

— Това е цялата история. Сега всичко е приключило. Затова мога най-отговорно да заявя следното: съотечественици, вие отново имате президент…

Куин седна на мястото до прозореца и сложи предпазния колан. Отказа чаша шампанско и помоли вместо това за чаша червено вино. Взе предложения му брой на „Вашингтон Пост“ и се зачете. Мястото до него остана свободно по време на излитането.

Самолетът Боинг 747 се отлепи от пистата и обърна носа си към Атлантика и Европа. От всички посоки към Куин долиташе развълнуваният шепот на смаяните пътници, които обсъждаха изявлението на президента, продължило почти час. Куин седеше мълчаливо, зачетен във вестника си.

Уводната статия на първа страница съобщаваше за заплануваната реч на президента, която светът току-що бе чул, като уверяваше читателите, че президентът ще използва случая, за да съобщи на света, че се оттегля от поста си.

— Има ли нещо друго, което мога да ви предложа, сър, нещо по-така? — протяжно изрече един меден глас в ухото му.

Той се обърна и се усмихна с облекчение. Сам стоеше на пътеката и се надвеси над него.

— Само себе си, скъпа.

Той сгъна вестника на скута си. На последната страница имаше едно съобщение, което нито един от тях не забеляза. То бе написано на странния език, на който се пишеха заглавията по американските вестници. В него се казваше следното: „КОЛЕДЕН КЪСМЕТ ЗА ВЕТЕРАНИ ОТ ВИЕТНАМ“. Под него с по-малки букви бе добавено още по-неразгадаемото: „БОЛНИЦА ЗА ДВУСТРАННА ПАРАЛИЗА ПОЛУЧАВА $5 млн. ОТ НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ“.

Сам седна на мястото до пътеката.