Хотели - Първа стая

- Здравейте, Франсоа, обажда се Анабел Лоран. Ел, ако предпочитате. Предполагам, че си спомняте за мен. Стори ми се, че видях името ви в списъка с гостите за нашата сватба следващия четвъртък. Това означава, че скоро ще се видим...

С изненада осъзнах, че остават само четири дни и че очаквам този ден по-скоро с тревога, отколкото с нетърпение.

- ...Вижте, обаждането ми е малко особено...

Ако исках да привлека вниманието му и да го накарам да зачеркне две десетилетия приятелство с Давид, се налагаше да блъфирам. За съжаление, единственото оръжие, с което разполагах, беше измамата. Крайно време беше и аз да прибягна до нея!

- Случайно попаднах на някои сведения, свързани с групата „Барле“ Както и с Давид...

Нарочно направих пауза. Фактът, че бъдещата госпожа Барле се опитва да изрови някаква мръсна история за своя съпруг, непременно щеше да изненада и скандализира неговия стар партньор за тенис.

- ...Бихте ли ме набрали на следния номер? Доста спешно е. не бих желала подобна информация да попадне в неподходящи ръце.

Както се надявах, това бе достатъчно да го накарам да налапа въдицата. Само след десет минути той ми позвъни:

- Спомняте ли си все пак при какви обстоятелства се запознахме? - започна той с язвителен тон и без поздрав. - И спомняте ли си кой е Давид за мен?

- Нищо не съм забравила, Франсоа. Както не съм забравила и как приключих онази вечер в хотел „Шарм“

От припомняне на припомняне, от заплаха на заплаха, постепенно позициите ни се очертаха и разговорът можеше да продължи в доста противна атмосфера, но при равновесие на силите, така че всеки можеше да разговаря с другия свободно и без задръжки. Нямаше преструвки. Маските бяха паднали.

- Предполагам, че той не знае нищо за постъпката ви?

- Точно така.

- Окей - съгласи се той след известна пауза. - В такъв случай нека бъдем наясно. Давид е мой приятел, при това приятел, който човек има веднъж в живота, и нямам никакво намерение, нито желание цяла неделя да слушам всевъзможни сплетни по негов адрес. Във всеки случай повечето от тях са ми известни.

- Не става въпрос за това...

- Винаги става въпрос за това - прекъсна ме той. - Познавате Давид твърде отскоро, Ел. Едва ли осъзнавате в какво положение се намира един толкова известен, толкова влиятелен и ухажван мъж като него. Нито пък какво означава да сте част от неговото близко обкръжение. До този момент сте окрили само приятните и бих казал, забавните страни от този начин на живот: вратите, които като по чудо се разтварят пред вас, залите, които се опразват заради вас само с едно щракване на пръстите, шлеповете на лунна светлина...

Намеци за вълшебната вечер, която Давид бе посветил на мен, и предложението, което ми бе направил върху водите на Сена. От това заключих, че два пъти седмично приятелите си разменяха не само топки на корта в шикозния клуб „Шатенре“ западно от столицата. Ала докъде стигаха взаимните им изповеди в паузите между два удара с ракетата?