Затворник по рождение
- Автор: Арчер Джеффри
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-585-961-8
- Переводчик: Теодора Давидова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Затворник по рождение». Краткое содержание книги:
Ако Дани Картрайт бе предложил на Бет да се оженят в друг ден, нямаше да бъде арестуван и обвинен в убийството на най-добрия си приятел. А когато четиримата свидетели на обвинението са светски персони, неговата версия няма никакъв шанс. Дани е осъден на двайсет и две години и изпратен в „Белмарш“, строго охраняван затвор, откъдето никой не е избягал.
Ала лъжесвидетелите подценяват решимостта на Дани да си отмъсти, както и неумолимия стремеж на годеницата му към справедливост. И в крайна сметка ще бъдат принудени да се борят за живота си.
Най-завладяващият роман на Джефри Арчър след „Каин и Авел“ ще остане в съзнанието ви дълго след последната страница. И ако и това не ви е достатъчно, пригответе се за край, който стъписва и най-пламенните почитатели на Арчър.
— Много благодаря, професоре — промълви Дани, не знаеше как да реагира. В съзнанието му прозвуча една от любимите реплики на Ник: „Дяволски добро представление, старче“. Толкова му се искаше да сподели радостта си с Бет. Тя щеше да е най-горда. Колко ли още щеше да издържи, без да я вижда?
Напусна кабинета на професора и хукна по коридора към изхода, където Големия Ал го чакаше и вече се оглеждаше тревожно. Дани живееше в три свята едновременно, а в този, в който сега отиваше, нямаше право на закъснение.
Дани беше решил да не споделя с госпожица Бенет как ще прекара остатъка от следобеда, тъй като тя пак щеше да реши, че се шегува неподходящо. Стана й приятно обаче при съобщението за резултатите от конкурса.
Когато той най-сетне успя да се прибере, Моли вече сервираше втора чаша чай на господин Сегат. Швейцарецът се изправи при появата му, а Дани се извини за закъснението, но не даде повече обяснения.
Сегат само кимна и седна отново.
— Вече сте собственик на двата терена, сериозни претенденти за олимпийски колодрум. Не можете да очаквате, че ще реализирате кой знае каква печалба, но пък със сигурност можете да разчитате на съвсем прилична възвръщаемост.
— Пейн обади ли ви се? — попита Дани.
— Тази сутрин позвъни отново и предложи четири милиона франка за терена, който е по-вероятно да спечели. Предполагам, ще искате да му откажа.
— Да. Кажете му също така, че ще приемете шест милиона, при условие че договорът бъде подписан, преди министърката да обяви решението си.
— Но парцелът ще струва поне дванайсет милиона, ако всичко върви по план.
— Уверявам ви, че всичко върви по план — отвърна Дани. — Той прояви ли интерес към другия парцел?
— Не — отговори Сегат. — И защо да го прави, след като почти всички са убедени кой терен ще бъде избран?
Получил информацията, която му трябваше, Дани смени темата.
— Кой даде най-висока цена за нашия проект на Майл Енд Роуд?
— „Феърфакс Хоумс“. Компания с отлична репутация, с която общината е работила и в миналото. Разгледах внимателно предложението им — продължи Сегат и подаде на Дани лъскава брошура. — С някои леки промени почти сигурно е, че ще получат зелена улица до няколко седмици.
— Колко? — попита Дани, като се опита да не е твърде припрян.
— А, да. — Сегат провери числата. — Като се има предвид, че вложихте малко повече от милион паунда, мисля, че би трябвало да сте доволни от цената, която „Феърфакс Хоумс“ предлага — 1 801 156, което означава близо половин милион печалба. Не бих казал, че това е лоша възвръщаемост на капитала, при това парите са разиграни за по-малко от година.
— Как си обяснявате сумата от 1 801 156? — попита Дани.
— Предполагам, господин Феърфакс очаква, че ще се появят още оферти около милион и осемстотин хиляди, и накрая просто е изписал своята рождена дата.
Дани се разсмя от сърце и започна да разглежда проекта в брошурата. Видя комплекс от прекрасни жилища, наречен „Сити Рийч“, които щяха да се издигнат на мястото, където някога той беше само автомеханик.
— Давате ли ми картбланш да се обадя на господин Феърфакс и да му кажа, че той е нашият кандидат?
— Разбира се — отговори Дани. — Между другото, бих искал и аз да му кажа нещо.
Докато Сегат набираше и чакаше да го свържат, Дани разглеждаше подробно внушаващите уважение планове на новия комплекс. Искаше да зададе само един въпрос. Чу Сегат да казва:
— Свързвам ви със сър Никълъс, господин Феърфакс. Той иска да поговори с вас.
— Точно разглеждам проектите ви, господин Феърфакс. Виждам, че предлагате луксозна мансарда на последния етаж.
— Точно така — отговори предприемачът. — Четири спални, четири бани с пълно обзавеждане на площ от 900 квадратни метра.
— С изглед към автосервиз на отсрещната страна на Майл Енд Роуд.
— Но на два километра от Сити — контрира Феърфакс.
И двамата се разсмяха.
— Виждам, че пазарната цена на въпросното жилище е шестстотин и петдесет хиляди.
— Така е — потвърди Феърфакс.
— Да сключим сделката на милион и триста, ако получа жилището — предложи Дани.
— Милион и двеста и приключваме.
— При едно условие.
— А именно?
Дани каза каква промяна би искал в плана на жилището и предприемачът се съгласи без колебание.