Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Хайде мърдай.
Стив разбра, че върви по същия път, по който беше прекаран преди. Той водеше до кабинета на Андерсън. Завой надясно от килията, сто крачки, двадесет стъпала, завой наляво, тридесет крачки, асансьор и изкачване. Може би три етажа… беше трудно да се каже. След това наляво, други тридесет крачки право напред, завой надясно в някакъв външен кабинет. Стоп. Гласове — мърморещи, приглушени, измъчващо неясни. Отваряне на втора врата. Във въздуха под качулката проникна слаб аромат. Рязка команда, издадена от някой наблизо.
— Мирно!
Същият глас официално докладва за присъствието си на Андерсън и му заповяда да застане свободно. Стив направи всичко, което можеше; веригата между китките не беше достатъчно дълга, за да може да постави ръцете си в правилно положение. Чу ескортът му да излиза. Когато вратата се затвори, майор Роскоу с едно бързо движение отвърза и свали качулката. Стив замига на ярката светлина.
Андерсън седеше зад бюрото си, до нея стоеше руса жена — майор — с широки бедра; предния път Андерсън се беше обръщала към нея с „Джери“. Джери беше навряла задника си в панталони два размери по-малки. Резултатът беше опънати шевове и форми, които отвличаха вниманието. За поделение, за което се предполага, че се управлява по Книгата, това беше странно отклонение от правилата за облекло, предписващи стандартните гащеризони и работни облекла да са свободни.
— Добри новини, Брикман — каза Андерсън с нотка на презрение. — Твоят случай се поема от Гранд Сентрал. Днес заминаваш за Рузвелт/Санта Фе. Със самолет. — Тя видя изненадата му. — Не се вълнувай. Ще си пътник.
Пътник? Любопитството на Стив нарасна. Откога имаше двуместни „Скайхок“?
Андерсън стана.
— Желая ти късмет, Брикман. Не зная какво си направил, но се надявам да ти се размине.
— Благодаря.
Андерсън кимна на майор Роскоу.
— Сложи му качулката.
Роскоу нахлузи качулката на Стив и завърза връзката. Вратата се отвори, по пода затропаха ботуши, после го хванаха за ръцете и бързо го изведоха от кабинета.
Андерсън се обърна към любимия си майор.
— Джери, зная, че Брикман беше обеззаразен от медиците още при пристигането му тук, но не искам да поемам никакви рискове. Кристофър знае каква зараза може да е прихванал от мютите. Искам този кабинет и всички места, където е бил, да бъдат стерилизирани. Особено килията. Погрижи се подът, стените и таванът да бъдат почистени с пара и дезинфекцирани. Дюшекът, юрганът и всичко, което е използвал, да се изгори. — Тя погледна ръцете си и се намръщи. — Ако знаех къде е бил, никога не бих се докосвала до нещата му. През последните два дни взех поне шест душа. Изтрих си кожата почти до кръв. — Тя вдигна глава към Хилър. — Какви прибори използваше за хранене?
— Не се безпокойте. Всичко беше за еднократна употреба. И въздухът в блока с килиите се вентилира отделно от главния кондиционер.
— Добре. Заеми се с това… включително всичко, което може да съм забравила. — Андерсън млъкна и се замисли. — Всъщност след като си изми скапаните плитки, дългата му коса не изглежда толкова лошо.
— Да — съгласи се Хилър. — На мен доста ми хареса.
Андерсън се пресегна и прекара пръсти по косата над дясното ухо на Хилър.
— Може би трябва да я оставиш малко по-дълга.
— Да — каза Хилър и приглади косата си. — Ще помисля по това.
След като излезе от кабинета на Андерсън, Стив загуби ориентация, но когато почувства земя под краката си и миризмата на трева, разбра, че е извън бункера.
— Стой — каза един глас. — Прибери краката си един до друг и се наведи. Ще те качим на самолет. — Три чифта ръце го сграбчиха и го вдигнаха във въздуха. Други ръце насочиха краката му надолу под нещо, което приличаше на арматурно табло. — Седни.
Стив седна. Ръцете сложиха обезопасителни колани на раменете му, стегнаха ги и ги закопчаха с катарами за бързо освобождаване.
— Сега си дай ръцете — каза гласът.
Стив вдигна окованите си с белезници китки. Около китките прекараха друга верига и издърпаха ръцете му назад от дясната страна на кабината. Той чу щракане на заключващ се катинар. — Добре, Дон, наместен е добре и е заключен.
Дон?