Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
В началото Федерацията се бе състояла само от няколко дупки, разпръснати по южния край на държавата, известна някога като Съединени американски щати. Тази страна беше изгорена, оплячкосана и опустошена от мютите — деформирани полуидиоти мутанти, които в една оргия на разрушение бяха изпуснали отровен радиационен облак, убил милиони мирни хора и принудил шепата оцелели да потърсят убежище под земята.
Възстановяването започнало дълбоко под разрушения град Хюстън в една подземна база, построена да помести мощния КЪЛЪМБЪС. Преименувана в Гранд Сентрал от Джордж Уошингтън Джеферсън 1-ви, Генерален президент, тя станала постоянен дом на Първото семейство. Макар че никой от щатите отпреди Холокоста сега не съществуваше като законна социална или икономическа единица, техните исторически граници и имена се бяха запазили. Тексас, фокалната точка на Федерацията, бе станал известен като вътрешен или централен щат. С времето подземната империя се бе разширила, бе изградила бази под Оклахома, Арканзас, Ню Мексико, Луизиана, Мисисипи и Аризона. Те бяха наречени външни щати. Канзас и Колорадо, последните придобивки, бяха означени като Нови територии през 2886 и 2954, годината, в която беше родена Андерсън. „Нова територия“ беше прикрит начин да се каже, че щатът още не е под контрол на Федерацията. Имаше една малка нарастваща трекереска база в земната кора под Уичита, Канзас, която накрая щеше да побере цяла дивизия; в Колорадо пък съществуваше само попътната станция в Пуебло, населявана от пионерния батальон на Андерсън. Федерацията би могла да предяви претенция за целия щат Колорадо, но поради практически съображения Пуебло, разположен в южната част на щата, маркираше границата — северната граница на надземното владение на Федерацията. Отвъд нея лежеше вражеска територия — страната на мютите, или както я наричаха самите — Земята на Плейнфолк, народа на равнинците.
Трудността идваше от това, че мютите не признаваха граници. За получовешка раса те бяха и хитри, и упорити. Бяха убедени, че земната повърхност им принадлежи. И затова продължаваха да се връщат и да бъдат убивани. Андерсън мислеше, че това се дължи на мозъчни увреждания, предадени им по наследство. Бяха твърде тъпи, за да се учат. Но не достатъчно тъпи. Тяхната неспособност да помнят й беше втълпявана още от училище, но тези уроди все още знаеха как са се случили нещата в света. Групи от хора с израстъци по главите проникваха в така наречените „омиротворени райони“ на външните щати и нападаха работните групи над земята, ешелоните и охранителните постове във фабрики и обработващи заводи. Задачата на мрежата от попътни станции, изградена на стратегически места, беше да спира тези набези.
В продължение на столетия след Холокоста мютите бяха доказали, че имат пълен имунитет срещу радиацията, която обгръщаше земята; всъщност те, изглежда, нарастваха въпреки все по-големия брой избивани от пионерните експедиции. Мютите живееха средно два пъти по-дълго от трекерите и се говореше, че по численост са петдесет пъти повече от тях. При последното преброяване през 2985 година трекерите бяха под 450 000, което означаваше, че ако разузнаването беше преценило правилно, на земята имаше над двадесет и два милиона мюти!
Лично на Андерсън й беше трудно да го повярва. Тя не беше безразлична към някои привлекателни страни на действителността на повърхността, но, общо взето, за нея това беше огромно неприветливо място. Беше излизала горе много пъти за по една година и никога не беше виждала петстотин или шестстотин мюти наведнъж. Някой от нейния екип беше измислил добро име за повърхността. Голямото празно място. Наистина беше празно! Това беше и все още продължаваше да е най-силното й впечатление. Тиха страна, където се криеше опасност, готова да се нахвърли върху непредпазливия; спяща страна, чакаща търпеливо столетия завръщането на законните си собственици. Ако там наистина имаше двадесет и два милиона мюти, човек не би могъл да мине дори двадесет метра, без да се спъне в някой от тях.