Сборник "Войните на Амтрак"
- Автор: Тили Патрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Стоянов
- Жанр: Пост-апокалипсис
Электронная книга - «Сборник "Войните на Амтрак"». Краткое содержание книги:
Съдържание:
1. Облачен воин (Перевод: Георги Стоянов)
2. Първото семейство (Перевод: Георги Стоянов)
3. Майсторите на желязо (Перевод: Георги Стоянов)
4. Кървавата река (Перевод: Георги Стоянов)
— Все някой трябва да е. — Погледна през плексигласовия похлупак и се зачуди дали присъствието на Лундквист е просто съвпадение, или — понеже се познаваха — я бяха изпратили да го разпита. Може би дори свалянето на качулката като жест на солидарност беше част от този замисъл. Какъвто и да беше отговорът, ако Лундквист се надяваше да го хване в някакво нарушение на кодекса, щеше да удари на камък. През петте месеца в плен при мютите нещо в него се беше променило. Предишните му автоматични, почти роботски реакции на военната дисциплина, която управляваше мислите и поведението на всички във Федерацията, бяха забравени. Беше го разбрал в момента, когато Хармър, лейтенантът с бебешкото лице, беше изскочил от станцията с тежковъоръжените си хора и го беше пребил.
От най-ранна възраст Стив беше свикнал да прикрива чувствата си. Беше усвоил това умение, за да използва системата за своя собствена изгода, но въпреки това напълно вярваше в нея. Тази сигурност сега се беше изпарила; времето, прекарано с мютите, беше разкрило слабостта на Федерацията; беше го накарало да иска нещо друго вместо онова, което тя можеше да му предложи. Още не беше съвсем сигурен какво е това „друго нещо“. Знаеше само, че иска нещата да стават по неговия начин. Сега, когато се беше върнал, той щеше да говори и да прави каквото трябва — и да играе една много по-сложна игра.
Въпреки това Стив нямаше никакви илюзии. Това не беше непоследователна битка на умове или абстрактен триумф на воля. Той щеше да се изправи срещу колективната сила на Федерацията и вездесъщата мощ на Първото семейство.
Тази игра беше смъртоносно състезание, в което и най-малката погрешна стъпка можеше да му струва живота.
— Взех нещата ти отзад. Ножа на Нейлър и каската на Фазети. Лу?…
— Отиде в месарския бизнес. — „И не само метафорично“ — помисли си Стив. Всеки път, когато видеше този шлем, той го свързваше с набитата на кол глава на Фазети. През цялото време, докато беше пленник, така и не разбра какво бяха направили мютите с тялото. Беше се старал да не мисли за възможността части от Фазети да са били в някоя от гъстите горещи ароматни яхнии, с които го бяха хранили.
Погледна назад през рамо, огледа въздушната формация отдясно и забеляза промяната.
— На какво летят твоите приятели… на „Ред Ривър Спешъл“?
Лундквист се усмихна.
— „Скайхок Марк Ту“. Част от партида, докарана за полеви изпитания.
— Какво е станало с пушката, монтирана над кабината?
— Вместо нея имаме монтиран отпред неподвижен огневи комплект, наречен Тор[34]. Шест въртящи се цеви, задвижвани с мотор и захранвани от барабан, изстрелващи хиляда и двеста куршума в минута.
— И този ли е с такова въоръжение?
— Не, този е транспортен.
Стив кимна към капака на кабината.
— Това сигурно е чудесно срещу дъжд. Издържа ли обаче на мютските стрели?
— Зависи от разстоянието. Стрела, попаднала директно, примерно под осемдесет или деветдесет градуса, не може да спре, но под ъгъл седемдесет градуса или по-малък я отплесва. Но това не е всичко: под пода, около страните и под седалката са монтирани армирани панели от някакъв нов композитен материал.
Стив огледа кабината и поклати глава.
— Бронирана пилотска кабина, шестцевни пушки, защитен капак… — той погледна гофрираното дясно крило, — напълно нова конструкция. Твърде много за възприемане.
— Забравяш, че си отсъствал пет месеца.
— Е, и какво? Хайде, Дон, знаеш не по-зле от мен, че през последните години не са сменени дори размерите на болтовете в „Скайхок“. И сега изведнъж всичко това… — Стив огледа кабината. — Не ти ли се струва поразително?
— Направо фантастично — отговори Лундквист. — Но не разбирам какво искаш да кажеш. Знаеш, че политиката на Федерацията е: „Ако нещо върши работа, да не се променя“. Използването им срещу мютите от Плейнфолк показа, че старите „Скайхок“ са твърде уязвими. Вие от „Дамата“ го установихте от собствен опит.
— Да… — Стив си спомни кръвопролитната битка в пълното с вода речно корито.
— През лятото ние също изгубихме няколко момчета. Точно това е толкова чудесно в Първото семейство. Още от самото начало те винаги са ни осигурявали необходимите инструменти, необходимата апаратура и технология, за да ни помогнат да вършим успешно исканата от нас работа.