Червения рицар

Той впери тежкия си поглед в търговеца, но Рандъм беше понасял такива погледи цял живот.

— Керванът е по-защитен, когато полето около него е чието — натърти той като сърдито момченце.

— Не и ако дойдат шест змея, глупако. Не и ако една дузина златни мечки си наумят, че си влязъл в територията им или ако двойка демони-пазители решат, че си нарушил Горския закон. Тогава почистеното поле няма да те спаси. — Въпреки това той изглеждаше примирен. — Освен това ърките нямат нищо общо с паяците. По-скоро са феи41. А сега… къде е моят пациент?

— Младият рицар ли? Спи дълбоко. Понякога се събужда, започва да си говори сам, после пак заспива.

— Така е най-добре за него — рече Хармодий, заобиколи фургоните и отиде при младежа. След един дълъг преглед пак го зави с одеялото и тогава той отвори очи.

— Защо просто не ме оставихте да живея? — каза той. Изглеждаше измъчен. — Всеблаги Йесу… Исках да кажа, толкова ли не можахте да ме оставите да умра?

— Никой никога не ми благодари — съгласи се магьосникът.

— Аз съм Гавин Мюриен — каза младежът и изохка. — Какво сте ми сторили?

— Знам кой сте — кимна Хармодий. — Сега ви викат Здравия врат. — Нито единият от двамата не се засмя. — Не съм съвсем сигурен какво ви сторих, но до няколко дни ще ми се изясни. Не се тревожете.

— Да не се тревожа, че бавно се превръщам в някакъв отвратителен, прокълнат от Бога враг на хората, който ще се опита да убие и изяде всичките ми приятели, така ли? — попита Гавин. Личеше си, че се опитва да остане спокоен, но в гласа му прозираше паника.

— Богато въображение имате — отбеляза Хармодий.

— И преди са ми го казвали. — Гавин огледа предмишницата си и подскочи от ужас. — Йесу Христе, имам люспи. Не е било сън! — Той повиши глас, а очите му се присвиха. — В името на свети Георги… милорд, трябва ли да ви моля да ме убиете? — Погледът му се зарея надалеч. — Бях толкова красив… — каза той с чужд глас, а Хармодий направи физиономия.

— Много драматично. Наложи се да почерпя сила от нещо в Дивото, за да ви изцеря. — Той сви рамене. — Не я контролирах изцяло, но както и да е. Иначе щяхте да загинете, което не е за предпочитане, каквото и да си мислите сега.

Младият рицар се обърна с гръб към него и затвори очи.

— Няма откъде да го знаете. Вървете си и ме оставете да спя. Света Дево, нима съм обречен да се превърна в чудовище?

— Сериозно се съмнявам — отвърна Хармодий, макар че собствените му съмнения по въпроса доста го тревожеха.

— Моля ви, оставете ме сам — рече рицарят.

— Както желаете, но пак ще се върна, за да проверя как сте.

Хармодий протегна към младежа нишка от силата — сега беше негов ред да подскочи, стреснат от онова, което видя. Гавин забеляза реакцията му.

— Какво става с мен?

Хармодий поклати глава.

— Нищо — излъга той.

Врагът ги нападна едва след като се стъмни. От мрака засвистяха стрели и двама от стражите рухнаха — единият без да издаде звук, другият — с паническите писъци на човек в агония.