Червения рицар
- Автор: Камерън Майлз
- Серия: Синът на предателя #1
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Переводчик: Илиана Велчева
- Жанр: Эпическое фэнтези
Электронная книга - «Червения рицар». Краткое содержание книги:
Тя му подаде ръка.
— Нищо не би ми доставило по-голямо удоволствие.
Том Лошия наблюдаваше изящния покрит със стоманена броня гръб на капитана, докато младежът придружаваше игуменката към стълбището. Минаващият край него Йеханес понечи да го подмине, но Том вдигна ръка и му препречи пътя.
Гледаха се втренчено и мрачно, а ако бяха кучета, със сигурност щяха да покажат зъбите си.
— Престани — рече Том.
— Не обичам да ме командват момченца — каза Йеханес. — Той е момче, при това неопитно. Едва ли е много по-възрастен от оръженосеца си, онзи талантлив младеж — избълва той.
— Казах да престанеш — рече Том с категоричност, която често слага началото на побоища, а понякога ги пресича. — Тъй или иначе никога нямаше да станеш капитан. Нямаш нито акъл, нито пари за тази работа и най-важното — нямаш потекло. Той има и трите.
— Чувам, че едва не са превзели замъка, защото момчето не можело да се откъсне от някаква монахиня. Докато ти си обикалял с вилазката, той ѝ приказвал сладки приказки. Така се говори.
Йеханес се облегна назад и скръсти ръце.
— Знаеш ли защо като те гледам, едва не се напикавам от смях? — отвърна Том и се наведе напред, докато носовете им почти се докоснаха. — Чуеш ли заповедите му, ти просто се подчиняваш като дресирано псе. Затова го мразиш. Защото е роден за това. Не е новак, баща му е някой от големите благородници, израснал е в замък, имал е най-добрите учители, най-добрите инструктори по фехтовка, най-добрите книги и петстотин слуги. Заповядва по-добре от мен, защото никога не му е хрумвало, че някой може да не се подчини. И ти наистина се подчиняваш. Подчиняваш се, а после го мразиш за това.
— Той не е един от нас. Получи ли каквото иска, ще си отиде.
Йеханес се огледа, а Том се дръпна назад и раменете му опряха в камъните.
— Ето къде грешиш, Йеханес. Той е един от нас — същата прекършена изгубена душа, както искаш ни наречи. Иска да се докаже и държи на нас. Той… — Том се изплю. — Аз го харесвам — заяви той и сви рамене. — Луд е и би се бил с всеки, по всяко време.
Йеханес потърка брадичка.
— Разбирам те.
— Друго не искам — отвърна Том. Движението му не беше очевидно, но след едно леко извъртане целият коридор се опразни. Йеханес изпъна рамене, а после ловко измъкна камата си.
— Не се каня да я използвам — рече той, — но не ме заплашвай, Том Лохлан. Тия номера ги пробутвай на стрелците.
Рицарят се обърна и тръгна надолу по коридора, а след миг прибра камата си. Том го наблюдаваше с лека усмивка.
— Всичко ли чу, млади Майкъл? — попита той, докато изправяше великанското си туловище.
Майкъл се изчерви.
— Това не е за неговите уши, ясно ли е? Мъжете приказват. Понякога с телата си, а друг път — като стари клюкарки. Това него не го засяга.
Том погледна към Майкъл. Макар и уплашен, той не се спотайваше зад вратата и бе изпълнен с решителност.
— Аз съм негов оръженосец.
Том потърка брадичката си.
— Значи ти се полага сам да взимаш някои решения. Ако чуеш двама стрелци да си говорят, че ще окрадат трети, ще ги изпортиш ли?
Майкъл успя да срещне погледа му.
— Да.
— Хубаво. Ами ако смятат да изнасилят някоя монахиня?
Майкъл не отмести очи от неговите.
— Да.
— Добре. Ами ако си говорят колко го мразят?
Майкъл замълча.
— Разбирам какво имате предвид.
— Той не им е приятел, а началник. Много го бива и всеки ден става все по-добър, а онова, което не знае, не може да му навреди. Разбра ли?
Том се наведе към него.
— Да.
Майкъл не отстъпи, напротив — изпъчи се.
— Куражлия си ти, млади Майкъл — кимна Том. — Гледай да не умреш, може и да стане войник от теб. — Той се ухили. — Бива си го женчето ти. Най-добре действай бързо, да не ти го отмъкне някой.
Отвън на двора дузина стрелци и двойка оръженосци се бяха събрали около едно момиче и настървено белеха моркови.
Свещеникът наблюдаваше как наемниците излизат от стаята на своя водач, капитанът. Източникът на заразата. Тя излезе първа, а копелето ѝ държеше ръката, сякаш са любовници. А може и да бяха. Ако онзи беше изчадие адово, да достави удоволствие на една дърта курва щеше да е точно по неговата част. Аристократи — хвани единия, удари другия.
В гърлото му нахлу жлъчка и ръцете му затрепериха при мисълта, че беше… беше… Сведе глава, за да не се налага да ги гледа и отново се съсредоточи върху проповедта си, но докато се успокои достатъчно, за да успее да пише толкова чисто и прегледно, колкото му се искаше, мина много време.