Червения рицар

— Много добре. Сер Майлъс, сер Йеханес, вие ще ръководите строителните работи. Том, Дръзката, вие двамата ще водите патрулите. Пиянде, заеми се с рамките на арбалетите и ги постави на четири добре прикрити места. — Той се усмихна. — Там, където е отбелязал Майкъл. Пиянде, поеми и смяната на караула в крепостта. Не мисли кой е войник, кой — прислужник и кой — стрелец. Гледай само да са достатъчно.

Всички кимнаха.

— А вие какво, ще спите ли? — попита Том Лошия.

Капитанът се усмихна на игуменката.

— Аз и милейди ще забъркаме една хубавичка мъгла — каза той. — Тя е могъща магьосница.

Беше истинско удоволствие да види как очите ѝ се разширяват от изненада.

Йеханес зяпна.

— А вие, капитане?

— Аз съм средно талантлив магьосник. — Той кимна на новия комендант. — А, Майкъл. Остани, ако обичаш.

Другите се изнизаха, а оръженосецът застана смутено до вратата. След малко тримата останаха сами.

— Какво имаш да кажеш в своя защита? — попита игуменката.

Майкъл се сгърчи.

— Обичам я — рече той.

За негова огромна изненада, тя се усмихна.

— При дадените обстоятелства това беше най-добрият възможен отговор. Ще се ожениш ли за нея?

Капитанът изсумтя, но Майкъл изправи рамене.

— Да.

— Храбър млад глупак си, в това няма съмнение — кимна тя. — Чий син си?

Майкъл стисна устни, но игуменката го викна с пръст при себе си и той се подчини. Тя се наведе напред, докосна челото му и изведнъж проблеснаха цветни искри, сякаш се беше счупило огледало.

— Син си на Тоубри! — каза тя и се разсмя. — Познавам го, ти си два пъти по-красив и два пъти по-благороден от него. Той още ли е същата слабохарактерна фурнаджийска лопата?

Майкъл остана на мястото си.

— Да, такъв си е — рече той.

Игуменката кимна.

— Капитане, нищо няма да предприема преди края на тази война, но ще ви кажа следното — и като жена, живяла в кралския двор, и като астролог. Кейтлин Ланторн далеч не е най-неподходящата съпруга, която би могло да си вземе това момче.

Майкъл погледна господаря си, от когото се страхуваше много повече, отколкото от десет игуменки, взети заедно.

— Аз я обичам, милорд — рече той.

Капитанът си спомни за бележката в ръкавицата си и за думите, току-що изречени от игуменката. Беше усетил силата им, сториха му се почти пророчески.

— Много добре — каза той. — Най-красивите любовни истории процъфтяват по време на обсада. Майкъл, не ти е простено, по-скоро си помилван. Помилването ти обаче не означава, че ти позволявам отново да примамиш момичето в покоите ми. Ясно ли е?

Игуменката изпитателно се вгледа в оръженосеца.

— Ще се ожениш ли за нея?

— Да! — предизвикателно отвърна Майкъл, поклони се и излезе.

Капитанът погледна игуменката и се усмихна.

— Сестрите ѝ с нея ли ще заминат? Нямам съмнение, че ще оживят в ежедневието в замъка.

Тя сви рамене.

— Той трябва да се ожени за нея. Чувствам го.

Капитанът въздъхна, после — още веднъж. Беше установил, че няма кой да му помогне да си свали доспехите.

— Е, отиваме ли да забъркаме една хубава мъгла? — попита той.