![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Лорн излезе на прага. Алан скочи от седлото и като остави на слугата си грижата да завърже конете, влезе в столовата, без дори да погледне към Лорн.
— Оставете ни — каза той на Вард.
Вард се оттегли с поклон, докато Лорн влизаше.
— Пази вратата — каза му Лорн.
Вард кимна.
— Откажи се от този дуел — заповяда Алан веднага щом Лорн затвори вратата.
— Не.
— Все още има време.
— Съмнявам се.
— Още има време, щом ти казвам, че още има време! — вбеси се Алан. — Откажи се от този дуел!
Съвсем спокоен, Лорн възрази:
— Не можеш да ме принудиш. Никой не може.
Имаше право и Алан го знаеше. Двамата мъже се измерваха с поглед известно време, после Алан каза:
— Ти си Пръв рицар на Кралството. Представляваш Върховния крал и въплъщаваш неговата власт. Ако се дуелираш с Форланд и го убиеш, това ще е все едно че Върховното кралство обявява война на Ансгорн.
— Тогава ще е по-добре да умра.
— Не се шегувай, Лорн! Ако продължаваш да се инатиш…
Лорн го прекъсна:
— Няма да се бия в качеството си на Пръв рицар.
— Тогава ще бъдеш обвинен в предателство. И осъден.
— Зная.
Лорн беше решен.
Алан въздъхна и отчаяно каза:
— Няма да мога нищо да направя за теб, Лорн.
— Искам от теб единствено да закриляш Алисия.
— Алисия?
— Обещай ми, че ще се увериш, че нищо няма да ѝ се случи. Каквото и да стане. Ако не го направиш заради мен, направи го заради нея. Заради Енцио.
Тъй като не знаеше какъв ангажимент поема, Алан се поколеба.
— Моля те — настоя Лорн.
— Къде е тя?
— Тук. В една стая. Логан и Йерас я пазят.
Алан сякаш падна от небето.
— Какво? Тя… тя е тръгнала с теб?
И понеже Лорн не отговаряше, Алан се досети.
— Ти си я отвлякъл? — извика той.
— Къде мислиш, че можеше да отиде? Не можех да я изост…
— Ама ти наистина си полудял!
Тонът се повиши.
— Нямах избор! — възрази Лорн.
— Нямал си избор? Ама ти даваш ли си изобщо сметка какво говориш?
Лорн погледна настойчиво Алан в очите, после каза:
— Алисия носи моето дете.
Думите му паднаха като гръм от ясно небе и оставиха Алан смаян.
— Алисия носи моето дете — повтори Лорн. — Но не може да го задържи, ако трябва да се омъжи за херцог Д’Ансгорн.
И тогава Алан разбра това, което до този момент нямаше никакъв смисъл за него. Това, че Лорн беше предизвикал Форланд под въздействието на гнева, изглеждаше разбираемо, особено ако ставаше въпрос да защити Алисия или честта си. Но как можеше да продължава да упорства за този дуел сега, на спокойна глава, когато можеше да прецени последиците от него?
— Искаш да спасиш детето — каза Алан. — Искаш скандал, за да се разкрие съществуването на това дете. И ако Алисия не се омъжи за херцог Ериан, вече нищо не я принуждава да абортира.
Лорн наведе очи, смутен, но все така решен.
— Това е единственото решение.
— За тебе може би. А за Лис? Помисли ли за последиците за нея? Готвиш се да ѝ причиниш такова нещастие…
Лорн не отговори.
Граф Дьо Форланд пристигна на разсъмване, придружен от един рицар и един щитоносец. Слезе от коня и тръгна сам към средата на двора, където го чакаше Лорн. Двамата мъже бяха в пълни бойни доспехи. Ризницата на Лорн беше черна, без друго украшение, освен герба на черните гвардейци, извезан на сърцето. Ризницата на Форланд беше от сива стомана, великолепно украсена с позлатени релефни фигури: истински княжески доспехи, отлично изработени, нови, които обаче нямаха нищо общо с парадно облекло и в които графът изглежда се движеше без никаква трудност. А Лорн чувстваше, че скоро ще да му стане трудно, тъй като беше свикнал с гъвкавата ризница от кожа и метални халки, създадена от Вард за Черната гвардия. Впрочем, ако стародавните правила на рицарския дуел оставяха свободен избора на оръжие, то те налагаха доспехите.
На кръста на Лорн беше препасана вярната му скандка.
Форланд носеше само един меч на колана си, но щитоносецът, който вървеше след него, носеше дълъг, тежък меч, прибран в ножница, готов да бъде изваден. Форланд притежаваше необходимата сила да борави с този меч с една ръка. Но не носеше щит и Лорн се досети, че щеше да си служи с меча най-вече с две ръце — доказателство, че имаше доверие на ризницата си, за да отбива атаките, които той нямаше да успее да парира. От своя страна Лорн беше предпочел малък кръгъл дървен щит, обточен с желязо. Закачен на лявата му китка, щеше да издържи колкото може на ударите на тежкия меч.
Лорн извърна глава към Алан и Вард.
Те стояха на входа на главната сграда, заедно с още неколцина черни гвардейци, сред които Логан, Йерас, Ройс и Кай. Други образуваха група около Горланс под навеса на конюшнята. Всички бяха мрачни. Безизразни. Неподвижни. Облечени в черно и въоръжени, те сякаш носеха военен траур. Погледът на Лорн срещна очите на всеки един от тях, после се върна към Алан и Вард — те и двамата вече не се надяваха Лорн да се откаже. Лорн вдигна поглед и видя Алисия, която гледаше от един прозорец — бледа, разстроена, гледаше го както се наблюдава бедствие, уплашена и невярваща.