![Върховното кралство [Наследникът] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/2/9/1/vrhovnoto-kralstvo-naslednikt-download.jpg)
Върховното кралство [Наследникът]
- Автор: Певель Пьер
- Серия: Върховното кралство #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Върховното кралство [Наследникът]». Краткое содержание книги:
Готов за бой, той тръгна напред. Неговите рицари направиха същото и тъй като Лорн ги очакваше, Алисия се уплаши, че може да се случи най-лошото. Знаеше, че Лорн няма да отстъпи. Видя го как пада под ударите на петимата противници и — в отчаянието си — извика на Форланд:
— Брендал, не!
Лорн се вцепени.
В паметта му се върна един спомен.
Спомен, който не знаеше, че е запазил, но който неговият Дух от Тъмнина върна в съзнанието му и чиято точност го порази, без да може да се усъмни в неговата истинност.
„Брендал?“
Онази нощ във Валанс, когато се бяха срещнали на малката тераса на Кулата на птиците, Алисия не беше познала Лорн веднага и беше попитала:
— Брендал?
Развълнуван, нетърпелив, тогава Лорн не беше обърнал внимание. Но сега всичко му се струваше ясно. Сега действителността го порази. Сега разбираше, че Алисия си е мислела, че ще се срещне с Брендал, когато бе дошла на онази среща.
Онази тайна среща.
Любовна.
Невярващ и побеснял, Лорн гледаше Алисия.
— Не заради мен… Не заради нас херцог Ериан те е предупредил — каза той. — А… а заради вас двамата!
Колкото и бегъл да бе, виновният поглед, който Форланд и Алисия размениха, струваше колкото всички признания, взети заедно. Лорн пусна Алисия и като посочи презрително корема ѝ с брадичка, попита полугласно:
— Поне от мене ли е това копеле?
Веднага съжали за думите си.
Лицето на Алисия се беше променило напълно. Тя погледна Лорн право в очите със смесица от ужас и отвращение и се дръпна от него, сякаш в този момент изведнъж откриваше, че той беше някакво чудовище, опасност.
— Не. Лис, не исках… Моля те… Прости ми, Лис. Прости ми!
Но нищо от това, което можеше да каже, нямаше никакъв шанс да стигне до Алисия. Лорн го разбра и отчаянието, омразата, която изпитваше към себе си, го разгневиха още повече. Печатът на Тъмнината изгаряше дланта му. Разкъсваща лава обхващаше ръката му.
Форланд ледено попита:
— Очаквате ли дете, госпожо?
Алисия сведе очи, неспособна да лъже повече.
Форланд стисна юмруци.
— Ще ви бъде поискано да дадете сметка за всичко — обеща той.
И като се обърна към Лорн:
— На вас също, рицарю.
Лорн го измери с поглед пренебрежително, след това се изплю върху ботушите му.
— Можете да започнете от мен.
Оркестърът свиреше, гостите танцуваха.
Все така весел, балът продължаваше сред нощната прохлада. Големите огньове бяха замрели, но осветлението беше осигурено от дузини факли, които слугите постоянно сменяха и на чиито пламъци проблясваше сатенът на роклите, коприната на накитите, златните и сребърни нишки на брокатите, сиянието на бижутата, както и радостта, желанието и опиянението в погледите.
Напълно отсъстваща, Ейлин танцуваше, без да се забавлява, когато баща ѝ я отне от кавалера ѝ. Като се довери на сведенията, дадени му от дъщеря му, той анонимно беше посочил на Форланд мястото и часа на срещата, която Лорн беше определил на Алисия. След това сигурен и вече щастлив от резултата, Фелн само трябваше да изчака донесението на неколцината добре разположени около мястото информатори.
И това никак не закъсня.
— Утре — каза той, като започна бърз танц с дъщеря си — Форланд ще убие Лорн или Лорн ще убие Форланд. Разбрали са се да се срещнат на зазоряване за дуел.
С фалшива усмивка на уста Ейлин почувства, че ѝ прилошава.
— А Алисия? — попита тя разтревожено.
— Признавам, че не смеех да се надявам на толкова много — продължи Фелн, като се направи, че не е чул. — Скандал, да. Но дуел между принц на Ансгорн и Първия рицар на Кралството! Даваш ли си сметка? Съмнявам се, че това ще се размине без сериозни политически и военни последици първо за Върховното кралство, а след това за тази обсада. Какво ли не бих дал да видя изражението на Селиан, когато научи новината!
— А Алисия? — попита Ейлин, като повиши глас.
Херцогът се направи на изненадан.
— Е, какво?
— Как е тя? — нетърпеливо попита дъщеря му. — Къде е?
— Не зная — отвърна Фелн незаинтересовано.
Това, разбира се, също беше фалшиво.
Но имаше желание да поизмъчи малко Ейлин.
— Едно, две, три — отброи той, за да си оправят стъпките. — Постарай се малко повече, какво ще кажеш?
Седнал на една табуретка, Лорн грижливо точеше острието на своята скандка върху бруса. Беше сам с Вард в залата, където черните гвардейци се хранеха, и чакаше зората, която скоро щеше да дойде. Не беше спал.
Лорн беше разказал всичко на Вард, като се започне от бременността на Алисия и се стигне до начина, по който беше предизвикал Форланд на дуел. Вард не беше попитал нищо, когато видя Лорн да идва посред нощ заедно с Алисия. Не беше направил никакъв коментар, докато слушаше неговите обяснения и продължаваше да мълчи и да гледа през прозореца. След по-малко от час Лорн щеше да се изправи срещу най-големия син на херцог Д’Ансгорн в лагера на Ониксовата гвардия, сиреч там, където единствен Първият рицар на Кралството — в името на Върховния крал — имаше власт. Никой следователно не би могъл да забрани тази среща, при условие че тя се проведе според законните правила. Но дали беше законосъобразна? И Лорн не се ли излагаше на опасността да бъде обвинен в предателство, тъй като Ансгорн беше съюзник на Върховното кралство в тези времена на война? Вард беше мрачен и разтревожен. Не си позволяваше да одобрява или осъжда този дуел, но мислеше, че какъвто и да е изходът, Лорн щеше да плати скъпо.