Картбланш [bg]

Естествено, трябваше да направи още проучвания, за да затвърди подозрението си. И ако беше истина, щеше да намери онзи, който бе издал заповедта за убийството ѝ, и извършителя. Ала това беше лично негова мисия.

— Благодаря, Фили. Мисля, че това е всичко, което ми трябваше. Златна си. Заслужаваш Ордена на Британската империя.

— Ваучер за подарък от „Селфридж“ ще свърши работа… Ще се заредя, когато в отдела за храни има седмица на индийската кухня.

Аха, отново общият им интерес към храната.

— В такъв случай, предлагам нещо още по-добро. Ще те заведа в един ресторант за ястия с къри на Брик Лейн, най-хубавия в Лондон. Още не са получили пълен лиценз, но може да внесем бутилка „Бордо“ от онези, за които ти спомена. Следващата събота става ли?

Тя не отговори веднага и Бонд предположи, че проверява календара.

— Да, Джеймс, ще бъде чудесно.

Той си я представи отново — буйните червени коси, искрящите ѝ златистозелени очи и шумоленето, докато кръстосваше крака.

— И ти ще трябва да си доведеш приятелка — добави Фили.

Бърбънът преседна в гърлото му.

— Разбира се — отговори машинално.

— Ти и тя, Тим и аз. Много ще се забавляваме.

— Тим. Годеникът ти.

— Може би си чул, че преживяхме труден период, но той отказа страхотна работа, за да остане в Лондон.

— Добро момче. Вразумил се е.

— Едва ли вината е негова, защото с мен се живее трудно. Но решихме да видим дали ще излезе нещо. Отдавна сме заедно. Ще пробваме в събота. Ти и Тим можете да си говорите за коли и мотоциклети. Той знае много за тях. Повече от мен.

Тя говореше твърде бързо. Освен че беше умна, Офелия Мейдънстоун загряваше бързо и отлично съзнаваше какво се беше случило между тях в ресторанта в понеделник. Тя чувстваше реалната връзка, която имаха, и дори сега мислеше, че може да се случи нещо… ако миналото не се беше намесило.

Миналото — иронично си помисли Бонд. Страстта на Северан Хидт.

И неговото възмездие.

— Радвам се за теб, Фили — искрено каза той.

— Благодаря, ти, Джеймс.

В гласа ѝ прозвуча леко вълнение.

— Но няма да ти позволя да прекараш живота си, като буташ бебешки колички из Клапам. Ти си най-добрият офицер за свръзка, който сме имали, и ще настоявам да те използвам за всяка задача, която евентуално ми възложат.

— Ще бъда готова за теб, Джеймс, когато и където ме искаш.

Бонд си помисли, че при дадените обстоятелства изборът на думи вероятно не беше най-подходящият, и се усмихна.

— Трябва да затварям, Фили. Ще ти звънна идната седмица за анализа на Инцидент 20.

Поръча си още едно питие и щом то пристигна, изпи половината на един дъх и се втренчи в пристанището, въпреки че не виждаше много от зрелищната му красота. И разсейването му нямаше нищо общо е, съвсем малко с възобновения годеж на Офелия Мейдънстоун.

Не, мислите му се въртяха около по-важна тема.