Картбланш [bg]

— Хубаво.

— Историята, която всички ще чуят, е, че ти бягаш от страната, след като си присвоила пет милиона долара от касата на благотворителната организация. Партньорите ти няма да искат да отмъстят на капитан Джордан или на някого другиго, а ще се интересуват да намерят теб… и парите си.

Всъщност Фелисити щеше да бъде закарана в черен обект за подробни „обсъждания“.

— Не можете да го направите! — беснееше от гняв тя и зелените ѝ очи пламтяха.

В същия миг пред сградата спря черен микробус, от който слязоха двама униформени мъже и се приближиха до Бонд. Той разпозна на ръкавите им нашивките на Специалните сили в Кралската флота, които изобразяваха един от любимите му девизи: „Със сила и хитрост“.

Това беше екипът за предаване на задържани престъпници, уреден от Бил Танър.

Единият отдаде чест.

— Капитане.

Бонд кимна. Беше цивилен и не можеше да козирува.

— Това е пакетът — погледна той Фелисити Уилинг.

— Какво? Не! — извика тя.

— Упълномощавам ви да изпълните заповед от второ ниво на проекта на ГМР с дата от неделя — добави Бонд.

— Да, сър. Имаме документите. Ще го направим.

Те отведоха съпротивляващата се Фелисити и я качиха в пикапа, който изфуча по чакъления път.

Бонд се обърна към Бхека Джордан, но тя бързаше към колата си. Качи се, без да поглежда назад, включи двигателя и потегли.

Бонд отиде при Куолийн Нкози и му даде пистолета на Дън.

— Там горе има и пушка. Сигурно ще искаш да я прибереш.

Посочи към района, откъдето беше стрелял Дън.

— Да… Семейството ми и аз често се разхождаме тук през почивните дни. Познавам добре Апостолите. Ще я взема.

Очите на Бонд проследиха колата на Джордан. Стоповете избледняваха.

— Тя си тръгна много бързо. Да не би да се ядоса заради предаването на задържаната? Нашето посолство се свърза с правителството ви. Магистрат от Блумфонтейн одобри плана.

— Не, не — отвърна Нкози. — Довечера капитан Джордан трябва да заведе угого в дома на сестра си. Тя никога не закъснява, когато се отнася до баба ѝ.

Той наблюдаваше как Бонд гледа колата на Джордан.

— Тази жена е голяма работа, нали?

— Да. Е, лека нощ, административен офицер. Обади ми се, ако дойдеш в Лондон.

— Непременно, капитан Бонд. Мисля, че в края на краищата не съм много добър актьор, но обичам театъра. Може да отидем в Уест Енд да гледаме някой спектакъл.

Последва традиционното ръкостискане. Бонд стисна ръката му, изпълни ритмично трите части на ръкуването и най-важното, погрижи се да не я пусне твърде скоро.