Картбланш [bg]

Най-после Ирландеца престана да се цели в Бонд. Сигурно беше предположил, че го е улучил или че той е избягал да търси помощ. Целта на Дън, разбира се, не беше задължително да убие жертвите си, а да ги задържи, докато съучастниците му пристигнат. Кога ли щяха да дойдат?

Бонд се скри зад голяма скала. Нощта беше мразовита и се бе появил вятър. Дън вероятно се намираше на трийсетина метра точно над него. Снайперисткият му пост беше скала с идеален изглед към странноприемницата, подстъпите към нея… и самия Бонд, озарен от лунната светлина, ако Дън се беше навел и погледнал.

Мощно фенерче започна да предава сигнали от скалите горе. Бонд се обърна към посоката, в която беше насочено. Към брега се приближаваше моторница.

Той се запита колко ли души има на борда и с какво са въоръжени. Моторницата щеше да стигне до брега след десетина минути и съпротивата на Бхека Джордан щеше да бъде преодоляна. Дън сигурно се беше погрижил Виктория Роуд да остане задръстена за по-дълго време.

Бонд погледна към планината.

Само два маршрута можеха да го отведат при Дън. Вдясно, на юг, имаше редица стръмни, но гладки и тесни туристически пътеки, които водеха от гърба на странноприемницата до скалата, където лежеше Ирландеца. Но ако тръгнеше натам, Бонд щеше да се изложи на изстрелите му, защото в по-голямата част на този път нямаше къде да се скрие.

Другата възможност за избор беше да нападне директно укреплението на Дън — да се изкатери по назъбената, но стръмна скала, извисяваща се на трийсетина метра.

Бонд изследва този евентуален маршрут.

Четири години след смъртта на родителите си петнайсетгодишният Джеймс беше решил, че са му дотегнали кошмарите и страховете, които го обземаха, щом погледнеше планина или стени от скали, дори внушителните основи на Единбургския замък, гледани от паркинга на „Касъл Терас“. Той уговори един преподавател в колежа „Яфетес“ да основе клуб по планинско катерене, чиито членове редовно ходеха в шотландските Хайлендс, за да тренират.

За две седмици преодоля страха си и добави планинското катерене към репертоара си от дейности сред природата. Сега пъхна валтера в кобура, погледна нагоре и си припомни основните правила — използвай достатъчно сила, за да се хванеш здраво, не повече; използвай краката си да подкрепят тялото, ръцете за равновесие и преместване на тежестта, дръж се близо до скалната повърхност, използвай инерцията си, за да се издигнеш до мъртвата точка. Още десетина. И така, без въжета и ръкавици, без талк и с кожени обувки — стилни, но безполезни върху влажна скала като тази — Бонд започна да се катери.