Душа в пламъци [bg]

Разгледах по-внимателно камиона и видях, че ръчната спирачка е дръпната. Отварях вратата, за да я освободя, ко​гато вниманието ми бе привлечено от нещо розово на пода зад лявото предно колело. Беше късче от стъклопласт, из​ползван за звуко- и топлоизолация на вътрешни стени и по​дове. Извадих малкото си фенерче от джоба и осветих пода, а след това и вътрешността на каросерията. Там имаше рула от същия изолационен материал, още във фабричната опа​ковка, всичките с висока R-стойност. Колкото по-висока е R-стойността, толкова по-голяма е топлоизолационната ефективност, а този материал имаше R-стойност над трий​сет, почти най-високата.

Освободих ръчната спирачка и избутах камиона напред. Беше тежък, но се движеше леко на гумите. Когато го пре​местих на около два метра, дръпнах отново спирачката и се върнах при задната стена. На мястото, където задницата на камиона бе опирала до стената, в зидарията беше вградена изкусно боядисана в същия цвят квадратна желязна врата със страна един метър, чиито очертания бяха почти толкова трудно различими, колкото разликата между старата и нова​та трева на моравата пред къщата. От лявата страна на вра​тата, на средна височина, бе вмъкнат по-малък панел. Той се вдигна и отдолу се показа дръжка. Нямаше ключ. Не беше и нужно да има. В края на краищата кой ще тръгне да мести разнебитен камион в занемарен навес без сериозна причина?

Първото нещо, което видях, когато отворих вратата, бе стълба. Тя бе опряна на вътрешната стена, а на пода до нея имаше капак с размерите на вратата. Той беше затворен, но само с тежък катинар и резе. Зад него се виждаха два малки отвора за вентилация. През по-голям отвор в покрива влиза​ха въздух и слънчева светлина.

- Ало? - извиках аз. - Чува ли ме някой?

След няколко секунди изпод краката ми прозвуча приглу​шен глас на момиче.

- Чувам ви. Моля ви, помогнете ми! Моля ви!

Коленичих до първия вентилационен отвор.

- Ана?

- Да, аз съм Ана! Аз съм Ана!

- Казвам се Чарли Паркър и съм частен детектив. Ще те измъкна от тук, разбра ли ме?

- Да. Не ме оставяйте сама. Моля ви, не ме оставяйте сама.

- Няма, но трябва да намеря нещо, за да счупя катинара. Няма да си тръгна от тук без теб, обещавам. Трябва ми само минута.

- Побързайте, само побързайте!

Върнах се в гаража и намерих железен лост, после се заех с катинара. Отне ми няколко минути, но накрая той се счупи и отворих капака.