Душа в пламъци [bg]

Тъкмо бях стигнал до капака на камиона, когато прозвуча първият изстрел, който проби дупка в един от чаршафите и надупчи стената вляво от мен със сачми от ловна пушка. Вторият изстрел удари капака и отнесе подпорната щанга. Видях човек в комбинезон, който се провираше между чар​шафите, и зърнах лицето на Пат Шей, когато спря да зареди пушката и да се прицели за трети път. Хвърлих се на земята и започнах да стрелям.

Куршумът улучи Шей в дясното бедро. Той се спъна в един от чаршафите и видях силуета на тялото му, очертан върху него. Стрелях отново, този път върху бялото на чар​шафа цъфна червено петно. Третият изстрел го свали на ко​лене, той повлече чаршафа със себе си и докато падаше, се зави в него като в саван. Пушката остана да лежи в близка локва, докато той се бореше немощно с платното, чиято бе​лота постепенно се просмукваше с кръв и мазна вода.

Чух женски писък. Госпожа Шей се появи откъм ъгъла на къщата и после се скри от погледа ми зад веещите се чарша​фи. Виждах я през трепкащи бели проблясъци, като на филм с повредени кадри, как тръгна към средата на двора, как спря за момент, зърна сина си, който се гърчеше в своя пашкул, и после - още един бял проблясък, още един изпуснат момент - се хвърли към пушката. Не я предупредих. Куршумът улу​чи къщата зад гърба ѝ, но когато опитах да стрелям още вед​нъж, пистолетът засече и тя почти стигна до пушката. Вече търсех прикритие, когато иззад ъгъла се появи Гордън Уолш с пистолет в ръката.

- Полиция! - каза той. - Вдигни ръцете нагоре.

Госпожа Шей се закова на място. Вдигна ръце и падна на колене, но оръжието вече не я интересуваше. Започна да се тътри през двора на колене, стигна до умиращия си син, кой​то потръпваше в предсмъртни конвулсии, и обви ръце около него. Уолш не се опита да я спре.

Тя заплака едва когато синът ѝ престана да се движи.

Докато Уолш наглеждаше госпожа Шей, аз вдигнах ка​пака и спуснах стълбата в килията. Госпожа Шей бе потвър​дила с кимване, че и тя, и синът ѝ имат ключове за всички ключалки, и използвах нейната връзка, за да освободя Ана от тъмницата ѝ. Ана се измъкна от дупката и излезе, примиг​вайки, в бледнеещата светлина на деня, после се нахвърли върху госпожа Шей. Лявата ѝ ръка отскубна кичур коса от главата ѝ, а дясната издълба четири дълбоки успоредни чер​ти по дясната ѝ буза, преди Уолш да успее да я отдръпне. Изведох Ана на двора и очите ѝ се спряха върху покритото тяло на Патрик Шей.

- Мъртъв ли е? - попита тя.

- Да.

Каза ми още нещо, но не можах да я разбера.

- Моля?

- Не я оставяйте там, долу - повтори тя. - Другото моми​че. Моля ви, не я оставяйте там.

- Друго момиче ли?

- Тя е в дупката - каза Ана. - Видях костите ѝ.

А госпожа Шей все още не казваше нищо и продължи да мълчи, докато не дойдоха да я отведат.