![Последната миля [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/9/3/poslednata-milya-bg-download.jpg)
Последната миля [bg]
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: Еймъс Декър #2
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: ОБСИДИАН
- ISBN: 978-954-769-431-6
- Переводчик: Милко Стоименов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Последната миля [bg]». Краткое содержание книги:
— Смятали са се за недосегаеми — отвърна Декър. — Бащата на Хюи е бил най-влиятелният човек в Мисисипи. Родителите на Истланд са били богати. А Маклелън е бил опасен тип, от когото всички са се страхували до смърт. Освен това са вярвали, че вършат Божие дело.
— По-скоро сатанинско — обади се Джеймисън.
— Но Маклелън е мъртъв, а другите двама влизат в затвора. Оказаха се не чак толкова недосегаеми — каза Богарт.
Марс се усмихна.
Декър го погледна.
— Какво има?
— Представих си тези двама мръсници в оранжеви гащеризони как мият пода и живеят в килия два на три. Стана ми приятно.
— Между другото, какво стана с Мери Оливър? — попита Джеймисън.
— Сключи сделка — обясни Богарт, — но въпреки това ще прекара доста време в затвора.
— Радвам се — каза Девънпорт. — Когато почука на вратата ми, веднага й отворих. В следващия миг някакъв тип покри носа ми с нещо. Настъпи мрак… Реших, че умирам.
— Наистина щеше да умреш — отвърна Богарт, — ако не те бяхме намерили. Можеш да благодариш на Декър за това.
Девънпорт му се усмихна топло, но Декър като че ли не забеляза това.
— Какво е положението с Мелвин? — попита Джеймисън.
Богарт се поизправи на стола си.
— Мелвин няма да се върне в затвора. След като случаят получи съответната разгласа и новинарските репортажи отразиха помощта, която той оказа при разкриването му, властите в Тексас прекратиха всякакви опити да го пратят отново зад решетките.
— А искът му за обезщетение? — настоя Декър.
— Радвам се, че повдигна този въпрос — каза Богарт. — Ангажирахме юристи от Министерството на правосъдието. И тъй като в момента Мелвин е истински герой, властите в Тексас не оспорват правото му да получи компенсацията за случилото се. Това се отнася както за несправедливата присъда, така и за опита за убийство в затвора в резултат на престъпен заговор с участието на надзиратели. Направиха ни предложение, което обещах да ти предам. Имай предвид, че юристите на министерството посъветваха властите в Тексас да проявят максимална щедрост предвид парите, които щеше да изкараш в НФЛ.
Богарт извади от джоба си сгънат на две лист и го плъзна към Мелвин, който го изгледа, без да помръдне.
— Можеш да го отвориш, Мелвин — каза Декър.
— Тази неизвестност ме убива — добави Джеймисън.
Марс разгъна бавно листа и впери поглед в написаната върху него сума. Затаи дъх и преброи нулите.
— Мили боже! — възкликна Декър, който надзърна над рамото му.
Джеймисън скочи на крака, погледна и едва не припадна.
— Божичко!
Марс погледна Богарт и каза:
— Никога нямаше да изкарам толкова пари, дори да бях играл двайсет години в НФЛ!
— Трябва да призная, че федералното правителство също помогна в това отношение. Парите са освободени от данъци. Като жест на добра воля от страна на Чичо Сам. Така че всичките са за теб.
Декър тупна Марс по гърба.
— Как се чувстваш като милионер, Леви?
Марс се разсмя неудържимо. Останалите се присъединиха към него. Хората, които вървяха по коридора, погълнати от някакви сериозни дела, се сепваха, спираха на място, поглежда към стаята и се чудеха какво ли толкова забавно става вътре.
Седмица по-късно Декър откара Марс на летището във Вашингтон. Марс беше облечен в нови дрехи и мъкнеше два куфара, пълни с още нови дрехи, всичките ушити по поръчка, за да стоят добре на внушителната му фигура.
— Не мога да повярвам, че това се случва на мен, Декър!
— Повярвай, защото утре сутринта ще отвориш очи и то ще продължи.
— Съжалявам, че отказа да вземеш част от парите. Заслужи си ги. Ако не беше ти, щях да гния в затвора.
— Мелвин, не се оправям добре с парите. Сигурно щях да ги профукам за няколко дни.
— В такъв случай ще открия сметка на твое име и ще внеса определена сума. Ще я инвестирам. Когато бях в затвора, следях фондовата борса. Освен това завърших бизнес администрация в университета. Ще свърша всичко от твое име.
— Прави каквото си решил. Оценявам жеста ти.
Следващите няколко минути изминаха в тишина, тъй като цялото внимание на Декър бе насочено към маневрирането в тежкия трафик.
— Връщаш се в Тексас за известно време, а после какво следва?
— Знам, че старата ни къща изгоря и от нея не остана почти нищо, но искам да я видя още веднъж. — Марс помълча и добави: — После мисля да отида в Алабама.
— В Алабама? Имаш предвид Тъскалуса?
— Не, имам предвид градчето, в което живееше Реджина Монтгомъри.