Последната миля [bg]

Изминаха за десетина минути разстоянието от хотела до библиотеката, която се издигаше на мястото на взривения офис на Националната асоциация за напредък на цветнокожите. Използваха колата, която Богарт бе взел под наем. Той спря пред библиотеката и паркира до бордюра. Декър ги поведе към входа.

На рецепцията ги посрещна жена на средна възраст с купчина книги пред себе си.

— Запазил съм една книга — каза Декър, след което й подаде картата.

Тя я взе и провери нещо в компютъра на бюрото си.

— Предполагам, че не е за вас — отвърна тя.

— Не, за племенника ми е. В момента се учи да чете.

Жената се усмихна.

— Започне ли отрано, ще продължи да чете през целия си живот. Ей сега се връщам — каза библиотекарката, надигна се от стола си и се скри зад рафтовете с книги.

— Ще ни кажеш ли какво става, Еймъс? — попита Джеймисън.

— Коя книга е запазил? — поинтересува се Марс.

— „Трите малки прасенца“ — отвърна служителката, която току-що се бе върнала. — Забелязах, че сте я вземали и преди — каза тя на Декър.

— Да, племенникът ми много я харесва.

— Това е класика. И аз съм я чела на внуците си. Още се стряскам при появата на Големия лош вълк. А илюстрациите са направо невероятни — каза тя и връчи на Декър книжката заедно с читателската карта.

— Благодаря.

Излязоха от библиотеката и се запътиха към колата.

— Какво, по дяволите, беше това? — попита Декър.

Марс отвърна:

— Това е книжката, която баща… имам предвид Рой… тоест Калахан ми четеше.

— Той много харесвал Големия лош вълк — добави Декър. — Мисля, че е виждал самия себе си в тази роля.

— Чакайте малко! — възкликна Джеймисън. — В такъв случай трите прасенца са…?

— Тримата мускетари, разбира се — отвърна Декър. — С тази разлика, че Рой ги е смятал за прасета, а не за герои. А той е бил Големият лош вълк, който ще ги изяде.

— Но нали вълкът се проваля? — попита Богарт.

— В приказката, да. Да видим какво ще се случи в живота.