Името на розата [Il nome della rosa - bg]

По заповед на инквизитора те трябвало да охраняват през нощта цялото плато, като обръщат особено внимание на алеята от входната врата към църквата, на градините и на фасадата на Зданието. (Защо ли? — запитах се аз и се досетих: очевидно Бернар бе узнал я от ратаите, я от готвачите за носещите се слухове за някакви нощни посещения — може би, без да се посочва точно кой участва в тях — на външни хора в кухните; а може би и тоя глупак Салваторе, така както ми бе разказал за своите намерения, ги бе споделял в кухнята или оборите с някой клетник, който пък се бе изплашил от разпитите, проведени следобед, и бе разказал за тия слухове на Бернар.) Като обикаляли безшумно в мрака и мъглата, стрелците най-сетне успели да заловят Салваторе и момичето при вратата на кухнята.

— Жена в това свято място! При това с един монах! — изрече рязко Бернар, обръщайки се към абата. — Ваше преподобие — продължи той, — ако ставаше дума само за нарушаване на обета за непорочност, ваше задължение щеше да е да накажете този човек. Но тъй като не знаем дали козните на тия двама клетници не заплашват безопасността на гостите, най-напред трябва да изясним загадката. Теб питам, нещастнико — рече той и издърпа изпод расото на Салваторе вързопа, който монахът си въобразяваше, че е прикрил, — какво носиш тук?

Аз знаех: нож, черна котка, която, след като развързаха вързопа, побягна, като мяучеше яростно, и две яйца — бяха се счупили и станали на пихтия, та на всички се сториха като кръв или жълтеникава размазана жлъчка, или нещо още по-гадно. Явно Салваторе тъкмо се е канел да влезе в кухнята, да убие котката, да й извади очите и кой знае с какви обещания бе накарал момичето да го последва. Веднага разбрах как го бе увещал. Стрелците претърсиха момичето, като се усмихваха лукаво и подхвърляха недоизречени похотливи слова; намериха едно заклано петле, което още не беше оскубано. За нещастие в нощния мрак, в който всички котки изглеждат сиви, и петлето се стори на всички черно, също като котката. Аз пък си рекох, че това бе повече от достатъчно, за да бъде примамена клетата гладница, която предната нощ (и то заради мен!) бе оставила ценното за нея волско сърце…

— Охо! — възкликна загрижено Бернар. — Черна котка и черен петел… Знам ги аз тия нечестиви заклинания… — И като забеляза Уилям, го запита: — И вие ги знаете, нали, брате Уилям? Не бяхте ли преди три години инквизитор в Килкени, в случая с момичето, което имаше вземане-даване с един демон, който се появявал пред нея като черна котка?