Името на розата [Il nome della rosa - bg]
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Никола Иванов
- Жанр: Исторические детективы
Электронная книга - «Името на розата [Il nome della rosa - bg]». Краткое содержание книги:
Стори ми се, че моят учител не се обажда от малодушие. Хванах го за ръкава, раздрусах го и му прошепнах с отчаяние:
— Кажете му, че го е взела, за да се нахрани… Той се освободи от ръката ми и отвърна кротко на Бернар:
— Не мисля, че имате нужда от миналия ми опит, за да си направите нужните изводи.
— Не, не, има много по-авторитетни свидетелства — усмихна се Бернар. — Стефан Бурбонски232 разказва в своя трактат за седемте дарове на Светия дух, че свети Доминик, след като държал проповед във Фанжо против еретиците, казал на някакви жени, че щели да видят тогова, на когото били служили дотогава. И ето че сред тях изведнъж изскочила някаква страшна котка, едра като голямо куче, с големи огнени очи, с дълъг кървящ език, който стигал до слабините; опашката й била къса и навирена, така че, както и да се обръщало животното, показвало безсрамието на задните си части, от вонящи по-вонящи, както подобава на оня анус, който мнозина почитатели на сатаната — между тях и рицарите тамплиери — винаги са целували на своите събрания. След като обикаляла около жените в течение на цял час, котката се вкопчила за въжето на камбаната и се покатерила по него, оставяйки след себе си смрадливите си изпражнения. Та нали котката е любимото животно на катарите, които според Ален дьо Лил се наричат така от catus233, защото целуват задника на това животно, смятайки го за превъплъщение на Луцифер? Нали и Гийом д’Оверн потвърждава този отвратителен обичай в „De legibus“234. И не твърди ли Алберт Велики, че котките са потенциални демони? Та нали и моят достопочтен събрат Жак Фурние отбелязва, че на смъртното легло на инквизитора Гофред от Каркасон се появили две черни котки, които не били друго, а демони, дошли да се подиграват с тленните му останки?
Шепот, изпълнен с ужас, долетя от групата на монасите, мнозина от които побързаха да се прекръстят.
— Господин абате, господин абате — продължи добродушно Бернар, — може би Ваше Преподобие не знае за какво грешниците използват всички тия средства? Но аз знам много добре, Бог ми е свидетел! Виждал съм най-нечестиви жени в непрогледния нощен мрак заедно с други, подобни на тях, да си служат с черни котки, за да вършат нещо, което не съумяваха да отричат — какви ли не необичайни неща: като например да възсядат определени животни и да прекосяват под закрилата на нощния мрак огромни разстояния, влачейки след себе си своите роби, превърнати в най-похотливи кошмари… А пред тях се явява самият дявол — или поне те са дълбоко убедени, че е така — в образа на петел или на друго черно като катран животно и те стигат дотам, че се съвъкупляват с него — как, не ме питайте. Знам със сигурност, че с подобни магии неотдавна, и то не другаде, а в Авиньон, бяха приготвили мазила и настойки, за да посегнат на живота на самия папа — искаха да отровят неговите ястия. Но папата можа да се спаси и да открие отровата само защото притежаваше чудодейни скъпоценни украшения във вид на змийски език, осеяни с чудодейни изумруди и рубини, които по Божия воля притежават свойството да откриват наличието на отрова в храната! Слава Богу, френският крал му бе подарил единайсет такива чудодейни езика и само така нашият папа можа да се спаси от смърт! Вярно е, че враговете на папата отидоха и по-далеч, всички знаят какво бе разкрито, когато преди десет години бе арестуван еретикът Бернар Делисийо235 — в дома му намерихме книги за черна магия, чиито най-опасни страници бяха белязани — там имаше всички необходими указания как да се правят восъчни фигури, за да навреди на своите врагове! Няма да повярвате, но в дома му бяха намерени и восъчни фигури, изваяни с достойно за възхита умение, възпроизвеждащи образа на самия папа, а най-важните части на тялото му бяха белязани с червени кръгчета; всички знаем, че ако тези фигури бъдат окачени на въже и поставени пред огледало и после започнем да бодем белязаните места с игли… Ох, защо ли си губя времето с такива отвратителни подробности? Самият папа спомена за тях, описа ги и ги осъди миналата година в декреталията си Super illius specula! Надявам се, че притежавате копие от този документ във вашата богата библиотека, за да поразмислите както се полага…
— Имаме, имаме — побърза да потвърди абатът, който беше твърде смутен.
— Добре — заключи Бернар. — Всичко ми се изясни. Прелъстен монах, вещица, някакви обреди, които за щастие не са станали. С каква цел е трябвало да бъдат извършени? Ще узнаем и за да узная, искам да се лиша от няколко часа сън. Нека Ваше Преподобие бъде така добър да постави на мое разположение място, където да бъде затворен този човек…
232
Стефан Бурбонски (1190–1261) — французин, доминикански монах. Неговото съчинение „За седемте дара на Светия Дух“ дава богати сведения за културния живот във Франция по това време, както и за различни секти и суеверия.
233
„Задник“.
234
„За законите“ от Гийом д’Оверн (ХП-ХШ в.) — учен схоластик, епископ на Париж.
235
Бернар Делисийо (1260–1318) — францискански монах, противник на Инквизицията; заловен и осъден от нея като еретик.