Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
Холивуд може да се приеме като нещо дадено — така както го приемах аз, или да се отхвърли с презрението, с което се отнасяме към непонятното. Но някой може и да го разбере — макар и само смътно, отчасти. Има-няма пет-шест души — мъже, са успели да разгадаят формулата за правене на филми. И най-многото, което би могла да стори една жена, за да вникне в структурата на киноиндустрията, е да се опита да разбере някой от тези мъже.
Светът от самолетен поглед ми беше познат. Баща ми винаги ни караше да пътуваме със самолет до училището или колежа и обратно. След като сестра ми почина, когато бях в предпоследния курс, летях сама и пътуването винаги ме навеждаше на мисли за нея, чувствувах се някак сериозна и тъжна. Понякога, но не често, тъй като вече беше времето на Голямата криза, в самолета имаше познати кинаджии или някой симпатичен студент. Рядко заспивах — мислех си за Елинор или за рязката разлика между двете крайбрежия; поне не заспивах, докато не отминем малките безлюдни летища в Тенеси.
Този път самолетът така друсаше, че пътниците още отрано се разделиха на такива, които се предадоха и легнаха, и такива, които въобще не желаеха да се предадат. На моя ред, но оттатък пътеката, седяха двама от втората група и съдейки по не особено свързания им разговор, аз бях сигурна, че са от Холивуд; единият, защото имаше такъв вид — евреин на средна възраст, който или говореше с нервно възбуден глас, или мълчеше с измъчено изражение на лицето, целият свит на две, сякаш готов за скок; другият — блед, грозноват, набит тридесетгодишен мъж, когото с положителност бях виждала преди. Идвал беше у нас или нещо подобно. Но тогава сигурно съм била малка, затова не се обидих, че не ме позна.
Стюардесата — висока тъмнокоса красавица, от онзи тип жени, подир които тичат мъжете — ме попита дали да ми приготви мястото за спане.
— … и, мила, ако искате да ви дам аспирин? — Тя приседна на страничната ми облегалка и се залюшка от юнския ураган. — Или може би нембутал?
— Не.
— Толкова бях заета с другите, че нямах време да ви попитам досега. — Настани се на съседното място и затегна коланите около мен и около себе си. — Искате ли дъвка?
Това ми напомни, че трябва да се отърва от парчето дъвка, което ми бе омръзнало вече от часове. Завих го в парче вестник и го напъхах в автоматичния пепелник.
— Веднага си личи възпитанието, щом си завиваш дъвката в хартия, преди да я пуснеш в пепелника — одобри стюардесата.
Двете поседяхме така в полумрака на клатушкащия се самолет. Интериорът донякъде ми напомняше за луксозен ресторант в сумрачните часове между обеда и вечерята. На никой не му се правеше нищо. Дори стюардесата, струва ми се, трябваше все да си напомня сама за какво е тук.
После поприказвахме за една млада актриса, която познавах и с която тя бе летяла към Западния бряг преди две години. Било е през най-тежкия период на Кризата и младата актриса непрекъснато гледала така съсредоточено през прозореца, че стюардесата се бояла да не би да възнамерява да скочи. Оказало се обаче, че се страхувала не от бедността, а от евентуална революция.
— Тогава знаете ли какво ще направим двете с майка ми? — попитала тя стюардесата. — Ще отидем в Йелоустоун122 и ще си живуркаме там, докато премине бурята. После ще се върнем. Нали разбирате, те не убиват актьорите.
Идеята ми хареса. Представих си как добрите мечки-консерватори хранят красивата актриса и нейната майка с мед и как нежните елени им носят мляко от сърните, но след това не си отиват, защото през нощта им се подлагат вместо възглавници. Аз пък на свой ред разказах на стюардесата за адвоката и режисьора, които една вечер в онези дни на храброст разкриха плановете си пред татко. Ако армията на безработните влезела във Вашингтон, адвокатът, който си бил скрил лодка някъде край река Сакраменто, щял да отплува с нея, а после, след няколко месеца, щял да се върне обратно, „защото винаги след една революция има нужда от адвокати, които да сложат в ред законодателството“.
122
Йелоустоун — национален американски резерват, разположен върху обширно плато в Скалистите планини.