Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)
- Автор: Фицджеральд Фрэнсис Скотт
- Год: 1986
- Язык: болгарский
- Переводчик: Димитри Иванов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)». Краткое содержание книги:
Режисьорът беше по-пораженчески настроен. Бил си приготвил един стар костюм, риза и обувки — не обясни дали са негови, или ги е взел от реквизита — и щял да се смеси с тълпата. Спомням си, че баща ми му каза: „Но те ще ти видят ръцете! Ще познаят, че от години не си се занимавал с физически труд. И ще ти поискат профсъюзната карта.“ Спомням си как лицето на режисьора помръкна, колко потиснат си изяде десерта и въобще колко смешни и нищожни ми се видяха и тримата.
— Баща ви актьор ли е, мис Брейди? — попита стюардесата. — С положителност съм чувала това име.
При споменаването на името Брейди двамата мъже от другата страна на пътеката погледнаха към мен. Косо — с типичния холивудски поглед, метнат сякаш през рамо. После младият, блед, набит мъж разкопча предпазния си колан и се изправи на пътеката до нас.
— Вие сте Сесилия Брейди, нали? — запита укорително, сякаш бях укривала този факт от него. — Още в самото начало ми се стори, че ви познах. Аз съм Уайли Уайт.
Можеше да си спести последните думи, тъй като в същия миг един друг глас извика: „Уайли, пази се!“ — и някакъв човек профуча покрай него към кабината на пилота. Уайли Уайт се сепна и със закъснение ревна предизвикателно:
— Приемам заповеди само от пилота.
Познати ми бяха този род шеги, разменяни между холивудските властелини и техните сателити.
Стюардесата го смъмри:
— Моля ви, не толкова силно — някои от пътниците спят.
Сега забелязах, че и другият мъж оттатък пътеката, евреинът на средна възраст, също се бе изправил на крака и най-безсрамно и открито гледаше след онзи, който току-що бе минал. Или по-точно гледаше гърба на човека, който, преди да изчезне от полезрението ни, без да се обърне, махна с ръка — все едно за довиждане.
Попитах стюардесата:
— Това вторият пилот ли е?
Тя разкопчаваше колана си, готвейки се да ме остави на услугите на Уайли Уайт.
— Не. Това е мистър Смит. Той пътува в специалното отделение, „младоженското“ — само че е сам. Вторият пилот винаги е в униформа. — Тя стана. — Искам да разбера дали ще кацнем в Нашвил.
— Защо? — ужаси се Уайли Уайт.
— В долината на Мисисипи има буря.
— Това значи ли, че ще останем тук цяла нощ?
— Ако се наложи!
Едно внезапно „хлътване“ на самолета показа, че може и да се наложи. То тръшна Уайли Уайт върху мястото срещу мен, тласна стремително стюардесата напред, към кабината на пилота, и прекатури евреина до седнало положение. След няколко деликатни, умерени възклицания на възмущение, каквито подхождат на едни любители на авиацията, ние се настанихме по-удобно. Последва запознанството.
— Мис Брейди, това е мистър Шуорц — каза Уайли Уайт. — И той като мен е голям приятел на баща ви.
Мистър Шуорц закима така ожесточено, че едва ли не го чух да казва: „Така е. Бога ми, така е!“
Може би някога, по-рано, той би изрекъл всичко това на глас, но сега правеше впечатление на човек, комуто са се случили неприятности. Все едно, че виждаш насреща си приятел, участвувал в юмручен бой и нокаутиран. Взираш се в приятеля си и го питаш: „Какво е станало с теб?“ А той ти отговаря нещо неразбираемо през счупените си зъби и подутите устни. Не може дори да ти разкаже какво е станало.
Във външността на мистър Шуорц нямаше нищо забележително — големият персийски нос и черните кръгове под очите бяха присъщи на неговия род, така както ирландският чип нос със зачервени ноздри — на рода на баща ми.
— Нашвил! — провикна се Уайли Уайт. — Това значи, че ще трябва да отидем на хотел. И че ще пристигнем в Калифорния чак утре вечер — и то в най-добрия случай. Боже мой! Нашвил е моят роден град.
— Няма ли да ви е приятно да го видите?
— Ни най-малко. От петнадесет години се пазя да не попадам в него. Надявам се, че никога повече няма да го видя.
Но щеше да го види — защото самолетът без съмнение слизаше надолу, надолу, надолу, като Алиса в заешката дупка. Заслоних очите си с длан и погледнах през прозореца — далеч вляво видях града, който представляваше едно размазано петно. Зеленият надпис: „Затегнете предпазните колани — преустановете пушенето“, не беше угасвал, откак ни застигна бурята.
— Чу ли го какво е казал? — попита Шуорц от отсрещната страна на пътеката, нарушавайки поредното си гневно мълчание.