Избрани творби в три тома. Том 3 (Нежна е нощта. Последният магнат. Писма)

— Един момент — каза Дик. — Donnez-moi du gin et du siphon.115

— Bien, monsieur.116

— Добре, продължавай, Томи.

— За мен е ясно, че с вашия брак е свършено. Няма какво повече да задържа Никол. Пет години чаках това.

— Да видим какво ще каже Никол.

Двамата обърнаха очи към нея.

— Дик, аз се привързах много към Томи.

Той кимна.

— Аз съм ти безразлична — продължи тя. — Всичко е само навик. След Розмари нещата не можаха никога да станат както по-рано.

Томи не се зарадва, че въпросът се поставя под такава светлина, и рязко се намеси:

— Ти не разбираш Никол. Отнасяш се с нея винаги като с пациентка, защото някога е била болна.

Разговорът им беше прекъснат от един натрапчив американец с неприятен вид, който продаваше току-що получените от Ню Йорк броеве на „Хералд“ и „Ню Йорк Таймс“.

— Предлагам ви всички новини, приятелчета — съобщи той. — Отдавна ли сте тук?

— Cessez cela! Allez ouste!117 — кресна Том — и се обърна към Дик: — Няма жена, която да търш…

— Приятелчета — отново ги прекъсна американецът, — вие мислите, че си губя времето — но мнозина други не мислят като вас. — Той извади от портфейла си една изрезка на вестникарска карикатура: на нея бяха изобразени презатлантически кораби, от които слизат безброй американци, нарамили торби със злато. — Да не мислите, че няма и аз да си топна в меда? Напротив, тъкмо обратното. Току-що пристигам от Ница заради обиколката на Франция.

Томи го прогони с едно гневно „allez-vous en“, а Дик извика след него:

— Кога колоната ще бъде тук?

— Всеки момент, приятелчета.

Накрая той си отиде, като им махна с ръка фамилиарно, а Томи отново се обърна към Дик:

— Elle doit avoir plus avec moi qu’avec vous.118

— Говори на английски! Какво искаш да кажеш с това „doit avoir“?

— Doit avoir? — Че с мен ще бъде по-щастлива.

— Ще бъдете нови един за друг. Но Никол и аз сме преживели много щастливи мигове, Томи.

— L’amour de famille119 — каза Томи презрително.

— А когато ти и Никол се ожените, това няма ли да бъде „l’amour de famille“?

Около тях настъпи такова раздвижване, че той бе принуден да замлъкне; колоната на колоездачите се зададе като змия по криволичещата крайбрежна улица; изневиделица изскочиха хора, допреди миг потънали в следобедната си дрямка, и се наредиха по тротоара.

Край колоездачите тичаха деца, улицата се задръсти от автомобили, в които се возеха хора с елегантни кожени якета с ресни, свиреха клаксони, за да предупредят за наближаващата колона, по вратите на ресторантите наизлязоха готвачи по фланелки, а откъм завоя се зададе колоната. Първият колоездач се беше откъснал от групата и работеше усърдно и уверено с педалите — той изскочи с червената си фланелка откъм клонящото към запад слънце под оглушителната смесица насърчителни възгласи. Следваха го трима други, напомнящи с движенията си стари парцалени кукли; краката им бяха жълти от спечената прах и пот, лицата — безизразни, очите — натежали от безкрайна умора. Томи се обърна към Дик: