Границата

Отстъпете назад, сър!

- Ще мина през тази врата по един или друг начин! Кълна се, ще я разбия.

Застреляй ме намясто, щом трябва.

Младежът се поколеба, а гладко избръснатото му лице остана безизразно. След

това, разкъсван от противоречия, внезапно направи гримаса:

- Дявол го взел! Трябва да си човек, толкова дяволски упорит си! - С тези думи

отключи вратата. - Може да ме пъхнат в карцера заради това, но ела, само не ми се

пречкай в краката!

Излязоха в коридора, където откриха, че Джеферсън Джерико е използвал

уменията си, за да убеди своя пазач да го пусне от 1А. Джеферсън и младежът тъкмо

излизаха през вратата. Дейн предположи, че и вторият пазач също е бил уведомен за

нуждата от оръжия, и мръсникът не е искал да остане в стаята, която е усещал като

място, готово да се разпадне по шевовете.

Двамата пазачи се втурнаха по коридора.

- Какво става? - надвика Джеферсън писъка на алармата.

- Някакъв пробив на долното ниво.

- Пробив ли? Какво е влязло?

- Не знам. Каквото и да е, от него подът се...

Дейв мерна странно движение, един вид изкривяване на въздуха отляво на

Джеферсън и на около осем фута по-нататък по стълбите. Целият настръхна.

Неизвестен звук надмогна писъка на алармата и отекна от стълбите и по коридора и

накара и двама им с проповедника да се присвият от болка.

От трепкането на въздуха се оформи туловище.

Беше едър мъж, масивен и широкоплещест, макар скулите му и мъничките

абаносови очета да бяха хлътнали от недояждане. Имаше сплъстена, дълга до

раменете коса и двумесечна набола брада. Носеше тъмносиня риза, сиви панталони и

мръсни черни маратонки.

Воуп каза безизразно:

- Дойдох за момчето, но имам разрешение да позная екстаза, като първо ви убия

и двамата.