Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
ПЕРИКЪЛ
Животът ти е в моята ръка —
ти знаеш туй!
ХЕЛИКАН
Сам брадвата наточих.
Остава да замахнеш!
ПЕРИКЪЛ
Изправи се!
Седни до мен! Ласкател ти не си
и аз съм ти признателен, сам виждаш.
Опазил Зевс царете от това
да слушат все хвалебствени слова!
Служителю на краля, който с мъдрост
превръщаш своя крал във свой служител,
какво да правя? Казвай!
ХЕЛИКАН
Да търпиш
товара, който сам си си наложил!
ПЕРИКЪЛ
Говориш като лекар, който дава
на болния лекарство, от което
той сам не би отпил. Щом тъй е, слушай!
Аз бях във Антиохия, където
опитах — както знаеш — пред лицето
на смъртната опасност да спечеля
ръката на неземна хубавица,
която, мислех си, ще ми дари
чеда такива, че да бъдат помощ
за царя ти и радост за народа.
Лицето й за мене беше чудо
над всички чудеса, ала отвътре —
ухо ми дай! — оказа се тя черна
като кръвосмешение! Баща й,
разбрал, че тайната им е разкрита,
не ме погуби, а ме приласка,
но знайно е това: тежко томува,
когото едновластникът целува!
Страхът ме облада и аз побягнах,
закрилян от нощта. Тук, в Тир, размислих
над случилото се и над онуй,
което бе възможно да се случи:
тиран е Антиох, а у тирана
страхът расте като заразна рана —
ако страхува се, че аз ще кажа
на глашатая-въздух, с колко кръв
на короновани е заплатена
покварата на ложето му, той
ще тръгне — под предлог, че е обиден —
с войските си към нашата страна;
и точно туй изпълва ме с печал,
че зарад моята — така да кажем —
вина ще си изпатят много тирски
невинни поданици и сред тях
и ти самият, който ме упрекна
за туй, че съм печален…
ХЕЛИКАН
Да, уви!
ПЕРИКЪЛ
… Туй моя сън краде и не допуска
кръвта до мойте бузи, като пълни
ума ми все с въпроса, как могъл бих
да спра навреме бурята, която
заплашва да изтреби всички вас;
и ненамерил ключ към таз задача,
свой дълг намирам в туй да ви оплача!
ХЕЛИКАН
Понеже сам ми каза да говоря,
свободно ще го сторя, господарю.
Ти с право се боиш от Антиоха —
тиран е той: с война или с коварство
ще стори всичко, за да те погуби.
Затуй на път тръгни, царю, и странствай,
дорде забрави той за своя гняв
или безмилостната Парка10 среже
живота му. Властта си дай на друг,
а този друг решиш ли да съм аз,
ще имаш преданост до сетен час!
ПЕРИКЪЛ
На теб аз вярвам, но какво ще стане,
ако на трона ми посегне той?
ХЕЛИКАН
Тогаз ще смесим кървите си в таз,
която е родила всички нас!
ПЕРИКЪЛ
Щом тъй е, сбогом, Тир! Платно насочвам
към Тарс11, където ще очаквам вести
от тебе и в зависимост от тях
ще действам по-нататък. Свойте грижи
за благото на тирския народ
възлагам върху теб, чиято мъдрост
ще понесе теглото им… Без клетви!
За честния и думата обет е —
едното който стъпква, стъпква двете!
Макар в далечни орбити, ний двама,
далеч дори от мисъл за измама,
ще бъдем: ти — мой ревностен служител,
аз — помнещ твойта вярност повелител!
Излизат.
Трета сцена
Тир. Пред двореца на Перикъл.
Влиза Талярд.
ТАЛЯРД
Значи това е Тир, а това — дворецът му. Тук трябва да убия цар Перикла и ако не го сторя, мога да съм сигурен, че вкъщи ме чака бесилката. Лоша ми е работата. Разбирам, че е бил мъдър и опитен оня, който, запитан от царя каква милост иска, отговорил, че иска само царят да не му казва тайните си. Да, сега ми става ясно, че е имал основания да го иска, защото, когато един цар заповяда на слугата си да стане злодей, той е длъжен да стане такъв по силата на своята клетва към него… Ш-шт, пристигат местните велможи!
10
Парка (мит.) — трите Парки били в римската религия богини на човешката участ: едната предяла нишката на живота, втората я прокарвала през превратностите на съдбата, а третата я прерязвала.
11
Тарс — град в днешна Южна Турция.