Том 8 (Романси и сонети)
- Автор: Шекспир Уильям
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валери Нисимов Петров
- Жанр: Прочая поэзия
Электронная книга - «Том 8 (Романси и сонети)». Краткое содержание книги:
при четене ликът ми да бледнее?
О, лъчезарна, любех те, понеже
отвън бе дивно твоето ковчеже,
но то оказа се претъпкан склад
на всякакви пороци и разврат,
и аз от теб отвръщам се, защото
не може да се счита чист от злото
тоз, който казва: „Грях живее тука!“
и все таки на портата му чука.
Ти лютня си, чиито струни-чувства,
докоснати за музика законна,
способни са да смъкнат небесата
и да накарат боговете висши
във унес да я слушат; но така,
разстроена за мерзостна наслада,
ти караш да танцува само ада!
Заклевам се, не те желая вече!
Обръща се към дъщерята на Антиох.
АНТИОХ
Царю, докоснеш ли я, смърт те чака!
Законът ни е строг по тази точка,
тъй както и по другите. И тъй
на нашата загадка ключа дай
или мисли за близкия си край!
ПЕРИКЪЛ
Велики господарю, много рядко
ний слушаме с охота за греха си,
охотно вършен. Не на мен се пада
да порицавам твоите постъпки.
Разумно е да се държи затворен
тефтерът със делата на царете:
изреченият царски грях е вятър,
наблъскващ прах в очите на монарха,
а ползата е никаква, защото
след него вече пази се окото
и спира с клепки дразнещия порив
на въздуха. Безоката къртица
издига купчини към небесата,
за да им каже, че човекът тъпче
земята твърде силно; и умира
заради тях. Царете богове са —
те правят си, каквото им хареса.
За туй, че Зевс бил имал волни нрави,
кой упрек би посмял да му отправи?
Ти знаеш се и туй на теб ти стига —
защо ненужна глъчка да се вдига?
Обича всеки себе си, нали?
Главата си да пазя, позволи!
АНТИОХ (настрани)
О, само да я имах таз глава!
Разкрил е мойта тайна! Но ще трябва
да му говоря ласкаво… Царю,
макар че според нашия закон,
понеже даде отговор неверен,
би трябвало да ти прекъснем дните,
надеждата, която се разлиства
от ствол, великолепен като твоя,
ни кара да постъпим другояче;
отпускаме ти срок четирсет дни,
за да отключиш нашата загадка.
Успееш ли, таз милост ще ти каже,
че много сме те искали за зет.
Гостувай ни в двореца дотогава,
тъй както твоят сан го заслужава!
Излизат всички освен Перикъл.
ПЕРИКЪЛ
О, как любезността се престарава,
когато като хитър лицемер
облича снежен плащ грехът ни чер!…
Да бях уверен, че съм изтълкувал
загадката ти грешно, в никой случай
не бих допуснал, че си тъй порочен,
та с връзка кръвосмесна да погубиш
душата си! Но ти си в също време
баща и син поради свойте грешни —
съпружески, не бащински! — прегръдки
със дъщеря ти, а пък тя развратно
се въплотява в майка си, понеже
с мъжа й блудства в нейното легло.
Яд църкате по змийски ти и тя,
макар и да се храните с цветя!
Прощавай, Антиохио, защото
известно е, че иде зло след злото!
Тоз, който тъне в мрака на разврата,
гаси със всички средства светлината
и гдето е сластта, смъртта е там,
неотделима като дим от плам!
С коварства и отрови не от лани
грехът като със щитове се брани,
затуй наместо в гроба чер да легна,
опасността чрез бягство ще избегна!
Излиза.
Влиза отново Антиох.
АНТИОХ
Решено е: главата му ще взема,
защото мойта тайна е разбулил.
Позора ми той няма да тръби!
Не искам да разказва по света,
че Антиох потънал е до шия
в отблъсващ грях! Към действие тогаз
Ще падне той, за да не рухна аз!…
Да дойде някой!
Влиза Талярд.
ТАЛЯРД
Моля, господарю?
АНТИОХ
Талярде, ти си пръв съветник наш,
делили сме най-скритното си с тебе.
За твойта вярност ще те повишим.
Това отрова е; туй тука — злато.