Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
Транг даде под съд Архиепископията за измама — отец Слокъм бе пристъпил обета си за безбрачие и бе взел парите на госпожа Деп под лъжлив предлог, обещавайки ѝ, че рано или късно ще хвърли расото и ще се ожени за нея.
Ето в каква каша се бе забъркал Духър, въпреки че делото не го привличаше особено. На всичкото отгоре беше служил във Виетнам след завършване на колежа и спомените оттам далеч не бяха сред любимите му.
Така или иначе, смяташе, че ще е по-добре да започне да свиква. Винаги готов да се преклони пред различното, Сан Франциско се бе препълнил с тези азиатски навлеци. Все по-често на мушката заставаше типично американското — нещо, което Духър не би могъл никога да приеме.
Във всеки случай, поне в началото, делото Деп не представляваше особен приоритет за него. Един от съдружниците му имаше грижата да движи процедурните въпроси във връзка със съдебния процес и след това да му докладва. (Въпреки отвращението, което виетнамците будеха у него, Духър нямаше намерение да осигурява на съдружника си личен достъп до архиепископа. От собствен опит знаеше докъде може да доведе това.) В края на краищата, двамата с Флеърти бяха решили да предложат на госпожа Деп сделка за сумата от десет хиляди долара, а ако тя не се съгласеше на такъв вариант, Архиепископията щеше да отиде на съд с надежда за благоприятно разрешение на въпроса.
По този повод в средата на миналата седмица Духър се бе обадил на Виктор Транг и го бе запознал с тяхното предложение за споразумение. Тогава откри, че нещата са претърпели развитие и затова организира тази среща с Флеърти.
Лицето на архиепископа не стана бяло като чаршаф, но се вкамени. Той вдигна очи от папката.
— Три милиона долара?
Адвокатът кимна.
— Транг просто използва шанса си, Джим. Известно е, че Църквата има дълбоки джобове и момчето се е поразтърсило.
Флеърти се опитваше да чете и да слуша едновременно.
— Май не е трябвало да се напряга много.
— Аха.
— Значи Слокъм е преспивал и с дъщерята?
— Вероника, сега е на деветнайсет години. Това е версията на Транг. Без да слага в сметката другите подобни случаи с имигранти, чиито имена не спомена. Може и да е блъф.
Внезапно Флеърти затвори папката.
— Знам го Слокъм. Може и да не е никакъв блъф. И аз чувах такива работи.
Това не беше добра новина. Духър се наведе напред.
— Ако си бил наясно за тези неща, защо го направи монсиньор?
Изкривена усмивка.
— Не знаех със сигурност. Просто бяха слухове. Намерението ни беше да го отдалечим от изкушенията, да го пратим там, където не би имал същата свобода на действие, да го натоварим с повече отговорност.
Духър поклати глава.
— И по този начин да промениш същността му?
— Знам, Марк, знам. Проблемът е в моята същност. Аз вярвам на хората. Доверявам им се.
— Е, добре — плесна се по коленете Духър, — сега разбирам защо нае тежката артилерия в мое лице. Защото аз не се доверявам на никого. — Той посочи към папката в скута на Флеърти. — Стигна ли до края?
— Не. Спрях до трите милиона.
Духър я взе.
— Добре, ще те запозная със сбития вариант. По-нататък става още по-лошо. — Той започна да обяснява какво му бе казал Транг миналата седмица по телефона. Новакът бе предприел серия от разследвания и сред други имигранти в Сан Франциско, за да установи колко чести са били тези случаи на злоупотреби с положението от страна на свещенослужителите. Надяваше се да докаже, че Архиепископията редовно опрощава подобни прояви на хората си.
— Той нарича това политика на толериране, Джим. На път е да промени жалбата и директно да намеси твоето име.
Архиепископът пак бе застанал до прозореца и гледаше децата.
— Може ли да поръчаме убийството на Слокъм? — После бързо се обърна с разперени ръце. — Шегувам се, разбира се.
— Разбира се.
— Но шегата настрана, Марк. Какво ще правим?
Тази година не бе сред най-добрите за Флеърти.
Преди шест месеца, след обстойно двегодишно проучване, Комисията по планирането към Архиепископията най-сетне потвърди предварително известните резултати — и той се принуди да обяви затварянето на десет от най-закъсалите финансово енории в града. Знаеше, че ако не се вземат мерки сега, Архиепископията няма да прекрачи в двайсет и първи век. След земетресението градската управа бе издала постановление, с което обложи Архиепископията с данък в размер на сто и двайсет милиона долара за възстановяване на засегнатите църкви. (Духър бе направил невъзможното тогава, за да свали сумата до седемдесет милиона, но Архиепископията не можеше да плати и толкова.)