Вина
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Ейб Глицки [bg] #2
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Весела Люцканова
- ISBN: 954-8453-27-4
- Переводчик: Милена Кардалева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Вина». Краткое содержание книги:
Докато процесът върви към кулминацията си, докато уликите се променят и свидетелите се дискредитират, докато Фаръл се издига до висоти, които никога не е предполагал, че може да достигне, от миналото на Духър изниква една жена. Нейната история ще промени ролята на почти всички участници в тези събития и ще даде началото на верижна реакция на истина и насилие, която ще обърне завинаги живота на много хора.
Вина не престава да смайва до последната си страница и е не само роман за престъплението и наказанието, а потресаваща драма за моралната отговорност и несигурното правосъдие, за семействата, свързани с лоялността и разделени от трагедията и предателството.
Вина е един от най-напрегнатите романи в съвременната литература — истински шедьовър.
Successful lawyer Mark Dooher has killed his wife of 20 years in order to marry a beautiful young female colleague. But suspicions of his guilt begin to tear his life apart, as the homicide chief gets closer to the truth.
На лицето му се мярна нещо като полуусмивка, но тя изобщо не успя да смекчи погледа му.
— Разследвам убийството на Таня Уилоус и Сам ми каза, че вие сте разговаряли приживе с нея.
Кристина кимна.
Неуверена, объркана и смутена, Таня бе най-скорошния им трагичен случай — деветнайсетгодишна, току-що пристигнала в Сан Франциско от Фарго, Северна Дакота, тя бе идвала в техния Център три пъти. Мислеше си, че е била изнасилена, имайки предвид чисто техническата страна на въпроса. Момчето било по-голямо от нея. Не били гаджета. Смущението ѝ идваше от факта, че тя познаваше своя нападател — той не се бе нахвърлил върху нея, изскачайки иззад някой храст. Така че тя не беше съвсем сигурна дали нейното е било същинско изнасилване.
Той започнал да посещава жилището ѝ, постепенно ставал все по-настойчив и накрая я насилил — за последното нямаше никакви колебания — но от друга страна, в никой случай не се държал като човек, който може да я нарани или нещо подобно.
Той дори не я беше ударил, макар че тя изпитвала страх, че ако му откаже… може би самата тя имала вина за случилото се, държейки се по особен начин — разбирала ли Кристина какво иска да каже? Изобщо възможно ли е такова нещо? Да изпращаш грешни сигнали.
Но тя определено се чувствала принудена насилствено да осъществи полов акт, била насилена — казвала му не, не, не, а той не спирал — без обаче това да означавало, че Таня възприема момчето като престъпник или нещо такова и всъщност искала само едно нещо от него, да я остави на мира. Не искала да му създава неприятности, може би изобщо не била за тях…
И изведнъж, преди четири дена, убийството на Таня гръмна по всички медии. Била изнасилена в жилището си, завързана за леглото със запушена уста и удушена.
От центъра съобщиха в полицията за случилото се.
Кристина усети, че трябва да прочисти гърлото си. Глицки я питаше нещо, което тя не чу.
— Съжалявам…?
Той не показа никакво недоволство от това, че се налага да повтори въпроса си.
— Чудех се какво точно ви е разказала за онзи мъж…
Кристина седеше на ръба на изтърбушеното канапе.
Тя се наведе напред, подпря лакти на коленете си и сплете ръце. Косата ѝ, още мокра от дъжда, падаше върху лицето ѝ.
— Почти нищо — каза тя. — Познавала го е. Живеел наблизо, може би даже в нейния жилищен блок. Знаеше, че ако се премести, ще може да му избяга, но не можеше да си го позволи.
Глицки кимна.
— А и не е искала да повдигне обвинение.
— Мисля, че в крайна сметка щяхме да стигнем дотам, но не… веднага.
— Нямате представа за името му, за инициалите му, за някакъв прякор…?
— Не, нищо. Не мисля. Бих искала… Просто съжалявам — поклати глава тя.
— Дали разполагате с някакви записки от разговорите, върху които мога да хвърля едно око? Може би оттам ще изскочи нещо…
— Помня, че си водех записки. Трябва да ги потърся. Не е кой знае какво, но наистина…
Лицето на сержанта потъмня — той се взираше невиждащо през запотеното стъкло към хаотичното автомобилно движение по „Хайт“.
— Да ви предложа нещо? — попита тя. — Кафе или нещо друго?
Глицки не отговори.
Тя го докосна по ръката.
— Сержант?
— Да. Съжалявам. Мислех си нещо — обърна се пак към нея той.
— Добре ли се чувствате?
Внезапно лицето му престана да предизвиква ужас. Върху него се изписа тъга.
— Малко съм разсеян — призна той. — Жена ми е болна. — Направи пауза. — Да, един чай ще ми дойде добре, благодаря.
Още не бе станало пладне.
Просто съм уморена, каза си Кристина. След цялата дандания. Купонът продължи поне до два, а после се наложи да води отново нощни спорове с Джо. На сутринта стана рано заради църквата, сетне последва емоционалната закуска с Марк Духър, колата ѝ не запали, срещна онази неохипарка в парка и накрая цупенето на Сам съвсем я срази.
След това Таня Уилоус и Ейб Глицки с тази негова скръб и болната му жена.
Внезапно дъждът отново плисна зад гърба ѝ по смрачения прозорец, около бюрото ѝ притъмня и нещо в нея се прекърши. Тя потърка очи с опакото на ръката си като малко дете, за да прогони сълзите, но те потекоха.
Всичко беше от умората.
Такъв внезапен срив не ѝ се бе случвал поне от две години. Този път нямаше да допусне мисълта, че всичко това е свързано с бебето, което загуби, и с нейното минало. В никакъв случай. Миналото беше зад гърба ѝ и тя нямаше да му се даде. Просто тази сутрин ѝ се случиха много неща, това бе причината.