Вина

Фло и днес беше жива, момчетата бяха здрави и се оправяха добре в училище. Ето върху тези неща трябваше да се съсредоточи. Разследваше пет случая на убийство, а освен това трябваше да продължи подготовката си за изпита за лейтенанти, макар още да не бе решил дали да се явява. Но така щеше да бъде по-натоварен.

Погледна часовника си. Време беше да отиде в кухнята и да си направи един чай. И да влезе в коловоза.

— Ейб! — Разбудена, Фло го викаше от спалнята.

— Да — отвърна, с всичката сърдечност, на която бе способен. Пресече дневната и се спря пред прага на спалнята. Жена му се бе надигнала и му се усмихваше.

— Изпрати ли ги? — Говореше за хлапетата.

Глицки рапортува:

— Съвсем навреме и в добро разположение на духа.

Тя се дръпна навътре в леглото, за да може той да седне.

— Кога стана? — попита го.

— Спах като заклан. Събудих се преди будилникът да звънне, но не много по-рано. Май беше шест и половина.

Тя докосна лицето му и прокара пръст по бузата му.

— Имаш торбички под очите.

— Очите ми просто така си изглеждат, Фло. Те са ми работен инвентар. Не искам да изглеждам прекалено дружелюбен.

— А, да — каза тя. — Това по едно време бе сериозен проблем.

— Ще останеш изненадана — усмихна се той, — като разбереш, че свидетелите ме намират за твърде сърдечен. Затова реших, че трябва да си създам по-груб имидж.

— Добре си го измислил. Да не могат да надничат в ранимата ти душа.

— Хората наистина са големи използвачи. Няма да повярваш, но е така.

Майката на Глицки, Ема, бе чернокожа. Баща му, Нат, бе евреин. Глицки беше с тъмна кожа и орлов нос. На всичкото отгоре хората първо забелязваха грапавия бял белег, който разсичаше устните му. Даже и когато под очите му нямаше, както днес, торбички, малцина успяваха да издържат на смразяващата му усмивка.

Той постави ръка на бедрото ѝ.

— А ти как я караш? Искаш ли да хапнеш? Или може би кафе? Или нестандартен секс?

— Всичките тези неща — кимна тя. — Ей сега ще стана.

— Сигурна ли си?

— Освен ако ти не държиш първо да е нестандартният секс. Но аз лично съм по-добра след кафето.

— Добре, ще се въоръжа с търпение.

— Слагай водата да ври — поръча тя. — Аз ще се измия през това време.

Той отиде в кухнята. Отгоре на масата се търкаляха остатъците от закуската на момчетата — празни купички, кутии от бисквити, мляко и пръсната навсякъде захар.

А също и полицейските му доклади — петима мъртъвци и всички факти от живота им, които Глицки бе успял да събере. Най-неприятният случай от тази смъртоносна жътва бе свързан с една млада жена, Таня Уилоус, изнасилена и умъртвена в жилището си.

Бисквитите в бюфета. Захарта на плота. Млякото в хладилника. Хладилникът плаче за почистване — щом върху сиренето има толкова мухъл, какво ли е на рафта с месото?

Събери захарта от масата. Гъбата смърди. Навярно я ползва поне от три месеца. Отдавна трябваше да я хвърли, но нямаха нова. Откъде ли можеше да се набави гъба? Не си спомняше да е купувал изобщо гъба през целия си живот.