Музиката на тишината

Всичко това водеше до едно и също. Смут. Някой намира ключ. Някой отваря врата. Разни непознати размахват непристойните си фенери из нейните тунели. Дим и пушек. Гръмовни гласове. Груби нехайни ботуши. Разглеждат всичко, без дори да се замислят какво може да предизвикат с това. Опипват и разхвърлят навред, без да имат ни най-малка представа кое е редно и кое — не.

Аури забеляза, че кокалчетата на юмруците й са побелели. Тя се изтръска и се изправи. Провисналата й коса вяло се спускаше върху раменете й.

Въздухът се беше прочистил. Вече не беше натежал от влагата. Тя събра нещата си и със задоволство установи, че парната тръба е изсушила както себе си, така и всичко наоколо. В музиката на тишината влагата си беше отишла.

Аури приближи Фоксен до черната желязна тръба и с облекчение установи, че пукнатината е не по-дебела от косъм. Изглеждаше суха, но Аури я избърса с носната си кърпа. Сетне още веднъж. След това махна тапата от бутилката, натопи четката си и намаза пукнатината с прозрачната течност.

Сбърчила нос от острата миризма, тя натопи четката си отново и хубаво покри цялата тръба. Сетне се усмихна и погледна бутилката. Беше чудесна. Беше пълна с тенакулум, който се прави много мъчно, но този беше съвършен. По-рядък от конфитюр и по-гъст от вода. Полепваше и прихващаше и се разстилаше. В него имаше и зелена трева, и подскоци, и… сулфон? Нафта? Самата тя едва ли би използвала точно тези съставки, но все пак важен беше крайният резултат. В бутилката несъмнено беше вложено умение.

Скоро мястото около цялата пукнатина беше добре покрито с лъскава течност. Тя облиза устни, погледна нагоре, събра слюнка и лекичко наплю най-далечния край на намазаното място. По повърхността на тенакулума се образуваха вълнички и тя се усмихна още по-широко. Протегна ръка, докосна мястото с пръст и със задоволство установи, че е станало твърдо и гладко като стъкло. О, да. Който и да беше измислил й изработил това вещество, той доказваше нагледно, че алхимията е същинско изкуство. Това творение разкриваше майсторските заложби на своя изобретател.

Аури нанесе още два пласта от течността върху самата пукнатина и на една педя навсякъде около нея. Сетне още два пъти я наплюнчи, за да я запечата. Накрая запуши бутилката, целуна я, усмихна се и се затича да пусне водата.

След като беше изпълнила дълга си, тя се погрижи за четката и се отправи обратно към Обитаемото. Притисна ухо до вратата. Заслуша се. Дочу нещо да… Не. Нищо. Тя затаи дъх и отново хе заслуша. Нищо. Въпреки това отвори вратата съвсем бавно. Надникна вътре и видя, че покрай вратата в другия край не се процежда никаква светлина. За момент й се стори, че на пода има нови отпечатъци от ботуши, и сърцето й подскочи… Но не. Бяха само сенки. Беше само собственият й страх, който й спираше дъха.

Тя върна бутилката на мястото й върху полицата, като я постави точно върху непокритото с прах кръгче, откъдето я беше взела. Сетне дойде ред и на четката.