В земята пламък се крие

— Изглежда нашата хитрина не спомогна за тишината — усмихна се широко Манум.

Фарр не можеше да откъсне очи от странната фигура на Аркоса. Никога не бе виждал човек с такива тъмни черти, в пълен контраст с русокосите фирейнци. Бе срещал лозиани, които приличат повече на истински фалтанци от този мъж.

Кърр пристъпи напред.

— С кого имаме удоволствието да се срещнем?

— Разбира се, трябва да се представя. Сараскар, Аркос от Сариста, саристански посланик в Съвета на Фалта! — протегна ръка.

— Кърр, фермер от Лулеа, селище в Северните покрайнини на Фирейнс! — каза старецът, поемайки протегнатата ръка с гордо отметнати рамене. — Това е Манум, Търговец от същото село, Фарр от Мьолкбридж, на седмица път от Лулеа, Перду, родом също от Мьолкбридж, впоследствие фенни от Мирвидда. Радваме се, че ни отделихте от времето си! — завърши той с приветлива ирония.

— Обикновено не виждам просяци, преди да застанат пред Съвета — дойде отговорът. — Но ето ви и вас! Седнете.

Компанията придърпа столове от стената и се настани. Последната седмица бе изпълнена с чакане по коридори и стоене пред врати.

— Значи прословутите фирейнчани най-сетне ми паднаха! — рече Сараскар, сключил ръце под брадичката си, а кръвта на четиримата внезапно се вледени. — Да видим, каква беше историята им? Почти предизвикали международен инцидент, като прекосили Дългия мост без нужните документи, преследвани от северни варвари, които със сигурност не притежавали пропуски. Въпросните фирейнчани били допуснати в града от свой сънародник, промъкнал се в Инструър без разрешение, заедно със съучастник, за когото не се знае много, освен че е много добър арфист, за което самият аз мога да потвърдя, тъй като съм го слушал няколко пъти. Историята вярна ли е дотук?

— Увивен и възхитен съм от информираността ви! — рече Кърр, по лицето му беше изписана изненада. Опитите им за дискретност бяха претърпели пълен провал!

— Само повтарям историята, която се носи из червивите проходи на тази проядена от червеи сграда! — тъмнокожият посланик от Сариста ги изгледа през проницателни и пресметливи очи, докато те се опитваха да попречат на опасенията си да проличат. — Е, какъв е случаят ви? — запита Аркосът, тонът му не издаваше нищо.

Възрастният фермер погледна към Манум, който кимна.

— Ще обясня какво искаме, сетне ще изтъкна причините ни — отвърна Кърр, после си пое дълбок дъх. Това може да е единственият ни шанс, помисли си той. Не бива да се разгневявам. Ако само Хал и Фемандерак бяха тук.

— Дойдохме в Инструър да подирим аудиенция със Съвета, защото вярваме, че Фалта е заплашена от наближаваща брудуонска инвазия.

Очите на Сараскар се разшириха леко, но това бе единствената му реакция.

— Смятаме, че Съветът на Фалта трябва незабавно да мобилизира войските на членуващите кралства, за да ликвидира тази заплаха или поне да я посрещне подготвен. Сериозността на убеждението ни е демонстрирана от дългото ни пътуване през северната зима до Инструър, както и от продължителната ни борба да бъдем изслушани от Съвета, дори и след като ресурсите ни се изчерпаха.