В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Той показа зелена плочка с големината на длан, върху която личеше печатът на Съвета на Фалта.
— Нощен пропуск! — възкликна Фоилзи едва ли не почтително.
— Имам приятели, които биха платили много за това.
— Съжалявам, мадам — отвърна Фемандерак, покланяйки се леко. — То принадлежи на архиваря — или по-точно на съпругата му. Ако изчезне, биха възникнали въпроси.
— Във всеки случай ще ни бъде от полза — каза Фарр.
— Щеше да ни бъде от полза — поправи го Кърр. — Забравяш, че вече не е нужно да прекосяваме противния път до Съвещателната зала — като се изключи още една последна разходка. Така че пропускът не ни е нужен. Но можеше да ни спести много време.
— Съжалявам — отвърна Фемандерак, като издълженото му лице леко почервеня. Сметна, че е най-добре да не казва как се бе сдобил с пропуска преди десет дни.
— Откри ли нещо интересно в Архивите? — възпитано запита Стела.
— Множество удивителни неща! — ентусиазирано отвърна философът. — Поезия, вероятно създадена от братята от рода на Уента, един от първите четири рода; пергаменти с търговската история на Инструър, простиращи се назад до сто години след основаването му; обширна монография за доброто и злото, която е много интересна и много други подобни неща лежат недокоснати в хранилището. Очевидно Залата на знанието някога е притежавала екип учени, които са преписвали и тълкували тези произведения, но напоследък учените биват заменени със стражи и най-древните ръкописи са започнали да се разлагат.
Кърр не каза нищо. Ала смръщването му говореше много.
Фемандерак погледна Компанията. Живели са с тази мисия в продължение на месеци, помисли си той, живеейки и умирайки за нея. Не мога да очаквам да проявяват интерес към крехки древни ръкописи, които с нищо няма да им помогнат. Дълбоко в себе си усещаше нещо да го зове към хранилището, нещо изискваше да бъде открито и прочетено. Как бих могъл да им кажа това? Как да им кажа, че търсеното от мен е по-важно дори от безопасността на сегашното поколение фалтанци?
— Не открих нищо, което бихте сметнали за важно — призна той. — Още не. Но ще го сторя.
Някъде след закуска силни ръце потропаха на вратата. Известно време остана без ответ, тъй като по-голямата част от членовете на Компанията бяха на пазара. Останалите (Перду, Стела, Манум и Кърр) очакваха Фоилзи да отвори. Дарите станаха по-силни и по-настоятелни.
— Ще видя кой е — най-сетне рече Стела, притиснала ръце от двете страни на главата си и отиде до вратата.
— Стела! — прогърмя дълбок глас. — Радвам се, че те намирам жива и здрава! А останалите от Компанията? Как са те?
— Хауфутът, това е хауфутът! — развълнувано викна Стела към къщата. — Влизай, влизай!
Тя изтича пред него, викайки:
— Имаме гост!
— Гости! — поправи я хауфутът, крачейки подире й. — Моят приятел отшелникът също е тук. Има ли нещо за хапване?
— Всички сме добре — отвърна на предното му питане Стела. — Аз се върнах от пазара с главоболие, но останалите работят там.
— Хубаво е да те видя отново здрав! — каза Кърр, стискайки протегнатата ръка на отшелника. — Сядайте! Има много да ви разправяме!
— Приятелю — рече хауфутът с усмивка, — знаеш, че бих искал да чуя историята, макар да предполагам, че зная една част. Но освен ако не си забравил, че колкото е по-голяма, толкова повече сила е нужна за изслушването й, съответно и закуската трябва да е подобаваща. Ще ми позволиш ли поне да вкуся от деликатесите на Инструър, преди да се строполя от глад?
Фоилзи се приближи до масата и Кърр я запозна с лулеанския кмет и отшелника.
— Няма да останеш разочарован от тази жена — отбеляза Кърр, когато закуската бе поднесена.
— Изглежда пристигнахме точно навреме! — отбеляза между хапките хауфутът.
— Да, аудиенцията е днес следобед — каза Манум. — Откъде знаеш? И как така ни намери, друже?
Кърр се изсмя.
— Освен ако не греша, нашият водител говори за закуската. Прав ли съм?
Хауфутът изглеждаше позасрамен.
— Три дни ви търсихме из града — рече той. — Беше все едно да търсиш стръкче трева сред полето, докато не попаднахме на определен пазар — и хауфутът им се усмихна широко. — Оттам нататък беше лесно.