В земята пламък се крие
- Автор: Киркпатрик Рассел
- Серия: Небесен огън #2
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: MBG Books
- ISBN: 978-954-2989-12-7
- Переводчик: Радин Григоров
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «В земята пламък се крие». Краткое содержание книги:
„Зaдължитeлнo чeтивo зa пoчитaтeлитe нa приключeнcкo фeнтъзи“— The Canberra Times
Вечерната забрана представляваше голяма пречка за Компанията в преследването на аудиенция със Съвета. Трудно беше да съберат достатъчно пари през деня, които да им стигнат да преживяват и да остане нещо и за „фонд подкуп“, като същевременно и да търсят нужните им служители. Накрая Кърр реши, че той, Манум, Перду и Фарр ще посветят следобедите си в издирването им, докато останалите продължават да събират пари на пазара.
Преживяха един труден момент с Фоилзи, която първоначално не бе уведомена за пленника им. Тя се бе разгневила, чак заплашвайки да ги издаде на градските стражи, омеквайки едва след многократните убеждения, че това е само временно, докато Съветът бъде убеден да вземе пленника. Хал им бе казал, че Ахтал няма да създава неприятности, но Компанията не поемаше рискове и го държеше заключен в допълнително помещение към мазето, използвано като килерче.
В края на първата седмица решиха да започнат дългия процес на сдобиване с аудиенция. Подириха съвет от останалите на пазара. Макар никой от продавачите да не се бе явявал пред Съвета, всеки от тях познаваше такъв човек, охотно споделяйки напътствия.
— Похарчете колкото се може повече с първия служител — казваха някои. — Така ще прескочите много чакащи.
— Не си губете парите под помощник-секретар — съветваха други. — Те само ще ви изцедят, опитвайки се да ви пратят при приятелите си, без това да ви доближи до Съвета.
Отново и отново прекосяваха пътя до Съвещателната зала, докато накрая Кърр научи всяка крачка и го познаваше не по-зле от пътеката към фермата си. Опитваха първо една стратегия, после друга, харчейки пари с цялата бързина, която им позволяваше печеленето им. Виждаха редици дребни служители, докато чакаха в Коридора на просителите, но след изтощителни седмици на чакане не бяха напреднали в диренето на ключа, който щеше да им отвори Желязната врата.
Хал мълчеше. Останалите отбягваха да го гледат в очите, особено Лийт, който искаше да вижда колкото се може по-малко от непоносимото му лице.
А някъде на изток Брудуо несъмнено събираше пълчищата си.
Глава 2
Зад Желязната врата
— В града сте повече от месец, а още не знаете как стоят нещата? — запита с престорена изненада слаболикият мъж. — Как очаквате да получите аудиенция със Съвета, без да демонстрирате готовност за спонсорство с определена сума? Огледайте се! Нима, смятате, че поддържаме такава огромна сграда и съответстващия й персонал без помощта на просителите?
Четиримата кимнаха механично, бяха чували вариации на тази реплика от безброй служители.
— Несъмнено сте видели тълпите от хора, чакащи в Коридора на просителите. Някои от тях са платили големи суми, за да бъдат изложени случаите им пред Съвета. Нима искате да ви поставя преди тях? Това няма да е редно, не е ли така?
— Но както вече обясних на вашия помощник, ние не сме просто поредната група, която иска да измоли услуга от Съвета — търпеливо каза Манум. — Имаме жизненоважна информация относно заплаха, надвиснала над цяла Фалта.
— Каза ми — дойде обиграният отговор. — Но не можете да очаквате да повярвам, без да сте ми казали каква е въпросната заплаха. Може изобщо да не съществува такава, а вие просто да сте група побъркани, дошли в града да всяват смут и дестабилизират градската икономика. А може и просто да сте си измислили всичко, за да си осигурите достъп. Бъдете разумни! Самите вие може да се окажете заплахата!
Той им се подсмихна, доволен от находчивостта си.
— Слушайте, бихме ви платили, но парите ни свършиха. Със сигурност се случва някой обикновен човек да стигне до Съвета по обичайния път, с безкористна нужда? — въпреки заричането да обуздава сприхавостта си, Кърр усети гняв да бълбука под думите му.
— Безкористна нужда? Много от чакащите имат точно такива. Например братът на един молител се възползвал от липсата на завещание и след бащината смърт заграбил всичко. Ако ощетеният скоро не получи аудиенция, цялото му семейство ще бъде принудено да проси. Това безкористно ли е според вас?
— Ако ние не бъдем изслушани, ще му се наложи да моли за живота си! — промърмори под нос Фарр.